Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Кога е роден Апостола?

02.03.2017

Проф. Пламен Павлов за рождената дата на Васил Левски

 Тъй като не са запазени документални данни, проблемът за датата и годината на рождението на Васил Левски дава възможност за спорове и различни решения. Отсъстват и достатъчно преки свидетелства на съвременници на Левски, което донякъде е обяснимо - в системата от ценности за българите от онази епоха важен е бил именният ден, други моменти, свързани с житейския път на конкретната личност и най-близките й хора. Рожденият ден навлиза в празничната „листа“ на нашия народ в модерните времена, и то първо като градски обичай, заимстван от Западна Европа. Колкото и странно да ни изглежда, не е била смятана за толкова важна и годината на раждане, особено в традиционната патриархална среда. Разбира се, във времето, в което се ражда Левски, нещата са твърде променени – в голяма степен хората, особено от интелигенцията и „средната класа“, да не говорим за по-заможните българи,  знаят рождената си година, вкл. датата на своето раждане. Това обаче не означава,  че не стават грешки, обърквания, заблуди.

Още през 1882 г. първият биограф на Левски, почти напълно забравеният днес Георги Яков Трайков, без колебание заявява: „Василий Левски, впоследствие „дияконът“, е роден в Карлово около Петровден 1837 г. от родители бедни…“ Годината и датата, които смятаме за меродавни и днес, дължим на Стоян Заимов. Опирайки се на сведенията на роднините на Апостола, той достига до 6/18 юли 1837 г. Въпросът е обстойно разгледан, а горната дата е потвърдена и от Иван Унджиев, чиято научна биография на Левски си остава най-добрата и днес.

Рождената година на Васил Левски е оспорена в най-ново време от Георги Туртуриков. В интересна полемична книга той предлага 1846 г. Един от най-важните „козове“ на Туртуриков са думите на Левски пред следствената комисия в София през зимата на 1873 г. Там самият Апостол твърди, че в конкретния момент е на 26/27-годишна възраст. В протокола това е записано с думи, а не с цифри, както подвеждащо твърдят някои предишни автори.

През 2007 г., когато бе отбелязана 170-годишнината от рождението на Левски, в качеството си на автор и водещ на телевизионното предаване „Час по България“ посветих едно негово издание именно на тази теза – предаването на 27 юли 2007 г., в което гост беше Г. Туртуриков, имаше добър отзвук сред зрителите, а обсъждането на тези хронологически „подробности“ даде възможност  да поговорим и за редица съратници на Левски. Трябва да се подчертае, че в техните редове  поколението от годините около 1846-а наистина присъства много силно. Трябва да се признае, че някои от аргументите на Г. Туртуриков оставят съмнения към правдоподобността на общоприетата 1837 г.  Изразих предположението, че Левски би могъл да бъде роден към 1840 или 1841 г., особено, ако неговият брат Христо е по-големият от двамата – твърдение на Стоян Заимов, приемано и от други автори. Затова през 2008 г. във втория том на поредицата „100 неща, които трябва да знаем за историята на България“, разпространявана от в. „24 часа“, поставих текст: „Васил Иванов Кунчев е роден на 6/18 юли 1837 г. в Карлово. Съществува мнение, че е с няколко години по-млад.» Тази датировка е излагана от мен и в няколко интервюта, последното от което е във в. «България днес» от 16 февруари 2016 г.

На възможността Васил Левски да е роден именно през 1840 г. обръща сериозно внимание Веселин Игнатов. Привеждайки редица аргументи, този изследовател достига до категоричното твърдение, че рождената дата на Левски е 8 октомври 1840 г. Правейки остроумни логически комбинации, Игнатов твърди, че той приема монашеското име „Игнатий“, тъй като е бил роден в деня за почит на св. Игнатий Старозагорски.

Приведените от В. Игнатов сведения звучат в полза на предлаганата датировка.  И все пак, налага се да посочим поне няколко примера. Не винаги, както ще се убедим сами, всичко е така, както изглежда от пръв поглед. Когато заявява, и то в писмо от 1898 г. (три десетилетия след самото събитие!), че през 1867 г. Левски е бил „момък на около 28 години“, Панайот Хитов надали се базира на документи, а по-скоро препредава собствените си разбирания - не толкова за възрастта, колкото за способността на Дякона към онзи момент да бъде негов знаменосец. С други думи, казаното е отглас от някогашното нежелание на Хитов да приеме Левски за втори по ранг командир на четата. И че, ако се е съгласил, това е станало под въздействие на Раковски. С оглед на тогавашните разбирания за възраст, „на около 28“ звучи различно спрямо „на около 30 години…“ – трудно е да внушиш на читателя, а и на самия себе си, че един трийсетгодишен мъж, при това вече участвал във военна формация като Първата българска легия, е неопитен.

Васил Стоянов (1839-1910), един от създателите на Българското книжовно дружество, по-късната БАН, е участвал в Първата българска легия в Белград заедно с Левски. Той пише, че в боевете в Белград през 1862 г. „Стефан Караджата и дякон Васил Левски, възрастта на които беше едва 20 години, сражаваха се против турците неустрашимо – като лъвове…” Вярно е, че Стефан Караджата е роден на 11 май 1840 г., т.е. тогава е бил на 22 години. Ако Левски е бил на 24/25, каквато е „официалната“ трактовка, нима две-три години са особен проблем?  Очевидно В. Стоянов, самият 23-годишен в онзи момент, иска да каже, че двамата са били, казано най-общо, двайсетина годишни. Подтекстът е, че хората от поколението на самия Васил Стоянов са проявили храброст, не по-малка, ако не и по-голяма, от онази на „вехтите“ войводи.

В. Игнатов посочва и казаното от Никола Цвятков (1849-1926), придружителят на Левски в неговата „Къкринска Голгота“. Пред членовете на градския съвет в Търново заловеният малко преди това Апостол заявил, че е на 32 години. Обаче пред следствената комисия в София само дни по-късно твърди, че е на 26-27 години! Вероятно за значително по-младия Никола Цвятков разликата между 32 и примерно 35/36  години не е била съществена.

Още един акцент – Левски наричал родената около 1837-1839 г. Мария Сиркова „кака“, което е схващано като доказателство, че е по-млад от нея. Възрастта на „кака Марийка“ не е аргумент, защото според тогавашните норми подобно обръщение е знак на уважение, близост, изобщо на учтивост. По време на подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. обръщението на далеч по-възрастни от двадесетгодишния апостол Стамболов селяни и граждани е „бай Стефане…“ Подобен тип обръщения са своеобразен стандарт за добро отношение, равнозначни на „Ваша милост“. Поради това „кака“ е обичайното обръщение към съпругата на по-възрастен роднина, приятел, съсед и т.н., независимо от нейната собствена възраст. Тези норми са валидни до около 50-те години на XX в. Затова е важно да посочим, че съпругът на Мария и близък приятел Никола Сирков (1830-1873) наистина е по-възрастен от Левски.

Както отбелязва църковният историк Христо Темелски, приемането на монашеството по каноните на църквата е можело да стане само при пълнолетие. Според общоприетата рождена година на Левски, когато през 1858 г. той е ръкоположен като монах, възрастта му е била 21 години. В. Игнатов привежда примери как готвени за това поприще момчета са ставали монаси най-вече на 18 години. Търсеният резултат е ясен – Апостола е роден през 1840 г. От запазените свидетелства се вижда, че при Васил Иванов Кунчев случаят не е „стандартен“ – ходът на вуйчото архимандрит Василий е неочакван за сестра му, майката на Левски, и други негови роднини. Стига се до спорове, тъй като Гина Кунчева мечтае нейният син да стане свещеник, дори му търси подходяща мома за невеста! Изненадан е авторитетният учител Райно Попович, който познава Васил от частните му уроци при него няколко години по-рано. Това ни кара да мислим, че Левски вече е бил „прескочил“ обичайната според тогавашните разбирания граница от 18 години.

Парадоксално е, че Левски влиза във „фокуса“ на медиите още на 3 юни 1864 г. с една статия в цариградския вестник „Съветник“. Накратко, в нея неподписан автор съобщава „от Пловдивско“ за „едно калугерче разкалугерено“, подлъгано от вуйчо си да стане монах. Действително става дума за прословутото „хвърляне на расото“ от Левски на Великден 1864 г. Както бе показано от академик Иван Радев, автор на статията най-вероятно е йеромонах Агапий Рилски (1813-1868). Колкото и да е изненадващо, той не осъжда неназованото по име „калугерче“, а оправдава постъпката му. Всъщност, Агапий прави аналогия със собствена си съдба на млади години. Ясно е, че в подобна статия не могат да се търсят точни данни за възраст и година на раждане.

Демонстративното недоверие и ироничното отношение към спомените на най-близките роднини на Левски е неприемливо. Сред тези роднини на първо място са неговата сестра Яна (родена през 1833 или 1835 г.), зет му Андрей Начев (неизв.-1907) и неговият първи братовчед Васил Караиванов (1847-1933). Разлика от пет или седем години между брат и сестра е съществена. По всичко личи обаче, че Яна е възприемала своя по-малък брат почти като връстник. Вярно е, че някои изследователи определят спомените на Яна Кунчева като „повърхностни, бегли и в много отношения неверни…“ Въпросът е обаче, че това повърхностно знание, съвсем нормалната за всеки човек загуба на конкретна и точна памет за отдавна отминали събития се отнасят главно за дейността на Левски като революционер. Яна, Андрей Начев, а дори и Васил Караиванов, който е касиер на местния революционен комитет в Карлово, няма откъде да имат цялата информация за Левски. Нямало е как, дори е било опасно да бъдат посветени в неговата дейност на ръководител на голяма конспиративна мрежа в десетки градове и селища.

Въпросът за рождената година на Левски надали може да бъде решен със стопроцентова сигурност. Да не забравяме поведенческите стереотипи, характерни за едно по принцип „младо“ като възрастови характеристики общество, каквото е българското през Възраждането. През 1861 г. младите и радикално настроени българи боготворят „дядо Раковски“ (тогава той е на 40 години!),  а за още по-младите четници двадесет и осем годишните Хаджи Димитър и Стефан Караджата (през 1868 г.), както и Христо Ботев (през 1876 г.), са зрели хора и доказани авторитети.

За Христо Иванов – Големия (1838-1898), поп Минчо Кънчев (1836-1904), Теофан Райнов (1837-1910), Димитър Общи (1835-1873), Иван поп Христов Кършовски (1839-1914), Васил Ганчев Плевналията (1837-1893), Данаил Попов (1840-1909), поп Кръстю Никифоров (1838-1881), Цаню Захариев (1840-1902), Димитър Пъшков (1940-1909) и други съвременници Дякона явно е човек от тяхното поколение. Това личи от различни случаи на общуването им с него, на някои общи черти, характерни за хора на еднаква или близка възраст. От друга стана, за отец Генадий Драгалевски (1832-1900), отец Матей Преображенски (1828-1875), Панайот Хитов (1830-1918), бай Иван Арабаджията (около 1830/1835-1901), Филип Тотю (1830-1907), Анастас поп Хинов (1826-1898), Марин Цонзаров (1829-1907) и т.н. Левски е все пак по-млад. Това, макар и в по-малка степен, може да се усети и при Димитър Ценович (1834-1915), Любен Каравелов (1834-1879), Бранислав Велешки (1834-1919) и др., разбира се, с различни вариации. Що се отнася до родените през 40-те години, в тяхното отношение към Апостола понякога може да бъде констатирана определена дистанция, респект не само като към по-опитен съратник и водач, но и като към по-възрастен от тях. Това личи от поведението на голяма част от комитетските дейци, сред които поколението на родените след 1845 е силно представено: Иван Драсов (1848-1901),  Марин поп Луканов (1845-1913), Ангел Кънчев (1850-1872), Сава Младенов (1845-1876), Петър Берковски (1852-1892), Стоян Заимов (1853-1932), Таню Стоянов (1846-1876), Никола Обретенов (1849-1939) и т.н.

Михаил Греков (1847-1922) специално подчертава, че Левски е бил по-голям от него, като няма предвид разлика от едва няколко години. Той предава и думи на Левски при разговор на група съмишленици по време на Втората българска легия в Белград през 1868 г. Обръщайки се към родения през 1838 г. Христо Иванов – Големия, Левски казва: „Ние, Христо, сме доста възрастни, па и непросветени – нито сме за учители, нито за ученици. Учители да станем сме некадърни, ученици да станем – стари сме…“

            Левски преди това е бил учител, и то добър, но тук става дума за нещо друго – в тези думи откриваме мисленето на човек, преминал физическата и психологическа граница от тридесет години. За онази епоха тя е била отчетлива. Така или иначе, няма основание да се отхвърлят сведенията на най-близките роднини на Левски. Затова и като рождена дата на Левски най-приемлива си остава 6/18 юли 1837 г.

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: