Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Медии

20.02.2017

Откъс от новия роман на Емил Кръстев

 
      МЕДИИ
      Откъс от новия роман на Емил Кръстев

 

Ако спре телевизията, какво ще правят хората? В кучкарник ли е по-добре да прекараш зимата, или на бунището? Колко време трябва да разлистваш Аристотел, за да разбереш дали си есенциален, или не? Стилно ли е разведен мъж да живее на семейни начала с приятелката си и с бившата си съпруга? Кога най-после в училище ще започнат да преподават нюбългарски и ще пишат двойки на първокласниците, ако казват просташкото „умен” вместо изисканото „интелектуален хейт”? Как да направиш от три картофа и глава лук и супа, и огретен, и десерт за двама? За колко време нашенец може да стане бял човек – месец, два, три? Късмет ли е да се родиш генетичен дисидент? Каква квалификация е нужна, за да поправиш грешката на Фройд чрез катарзис и архетипа на юнгианците? Защо професори хонорис кауза, адвокати, кикимори, сладкари, фурнаджии, племенници, наематели трябва да имат здрави зъби? Наистина ли след най-лошото идва по-лошо? На тези и подобни въпроси търсят отговори в разговорите си пенсионерка с вестник под мишницата и кашон от телевизор последно поколение по прякор Каши.

 

 

- Я реши кръстословицата в онзи вестник да се успокоиш.

Кръстословица ли?

- Макар че сега е времето на телевизията.

За нея времето на телевизията мина.

- А бъдещето е на мултимедията.

Това какво беше?

- Ти май не включваш редовно телевизора си. Вчера показваха трейлър на Медийния фестивал.

Още една гатанка.

- Пич в бяло сако, бермуди от син дънков плат и сини маратонки крепи с дясната ръка син велосипед, лявата е пъхнал в джоба на бермудите, синя риза, връзката е светлосиня, а жилетката - тъмносиня, от горното джобче се подава синя кърпичка. А вместо глава – риба, и тя синя. Точно така, между раменете, там, където трябва да се подава шията, е кацнал син шаран със сини хриле. Отгоре тъмносин, под мустаците по-светъл, а очите огромни, опулени, жълти. И току плесне със синя опашка. А над всичко плува надпис – come to meet your media dreams!

Сега пък риба.

- Рибата символизира огромното мнозинство почитатели на мултимедията. В океана живеят петдесет пъти повече организми, отколкото на сушата.

Той ли ги е преброил?

- Така казаха в състезанието „Сто хиляди, за да не познаеш”.

Това някаква томбола ли е?

- Предаване на живо.

И защо са сини и маратонките, и бермудите, и жилетката, че и колелото?

- Синьото е цветът на екрана. Телевизорът последно поколение е мултимедия. Просто казано – интерактивна телевизия. И филми гледаш, и игри играеш, и с приятели си приказваш, и снимки пускаш. И новините научаваш на секундата, ако те интересуват новините. И пак филми. Не като вестниците.

………………………..

- Но на кашоните никой не прави комплименти.

- Какво ще кажеш да заспиваме?

- А нашата задача е отговорна и обществено значима. Ние забременяваме, износваме и раждаме супергероите на мултимедията с диагонал сто и десет инча или двеста седемдесет и пет сантиметра, казано по селски. Не като вестниците, пъхнеш ги в джоба и ги забравяш.

- Защо си се заял с вестниците?

- Пишат само лъжи.

- Понякога пускат опровержения. А за лъжите по телевизията нито веднъж не съм чула да се извинят.

- И без това вече никой не чете вестници.

- Аз чета.

- С твоите пет диоптъра?

- Заглавията са с едри букви.

- Да, все още има ветерани. Но с всеки ден оставате по-малко и се превръщате във вестници отпреди седмица. Или две. Гълтате редовете на големи хапки да ви зарадват с новината какво се е случило онзи ден, а телевизията ти съобщава за случките на минутата, на секундата. Докато още не са се случили!

- И във вестниците пускат любопитни материали…

- Сутринта по телевизора показаха езерото край Лох Нес. Нощес водолази се спуснали на два километра дълбочина да търсят чудовището. И го намерили. По-точно намерили скелета на чудовището, но съвсем запазен. Струва ти се, че ей сега ще скочи и ще затрака с кокалите си.

- И това го гледа по телевизията?

- Ами да.

- И за кокалите?

- Ами да.

- И как тракат?

- Ами… да.

- Още преди три дни вестниците писаха, че са извадили няколко ламарини и пластмасови капака от езерото. Щели да снимат филм за Лохнеското чудовище, но макетът потънал и кинаджиите си тръгнали.

- Скучни хора сте вие, с вестниците. Все увивате истината в парфюмирани статии, като букет за булка трети тираж. Слагате им джуфка за надежда, малко папрат за тъга, малко дантела за оптимизъм, целофан за щастие. Да не би някой да си каже: Я какви трагедии вилнеели по света. А че истината е скелет на чудовище, за вас няма значение.

- А вие мътите главите на зрителите с вързан в кърпа джакпот.

- Ти си тежък случай.

- Аз съм баба, която е отгледала внука си и като майка, и като дядо, че и като баща, затова си затваряй устата да не извикам Станко да ти откъсне капака.

- Како, ако спре телевизията, какво ще правят хората?

- Ще… ще четат вестници…

………………

- Щом е такъв чудотворец, защо спи на бунището?

- Когато го уволнили, жена му го изпъдила от къщи и той две години ровил в кофите за боклук. После започнали да търсят специалисти като него и му предложили работа. Дори го викали в чужбина. Но той е самото чудо. Отказал.

- Е това наистина е чудо.

- Бил открил чудото на свободното гледане на телевизия. Това филми, това сериали, това екшъни с прикритие и без прикритие. Това търсим таланти, това намираме таланти, това раздаваме таланти. Това музикални, кулинарни и селскостопански състезания. За пълнолетни и непълнолетни, за тийнейджъри и първокласници. За отличници в детските градини. За отличници в детските ясли. За отличници в кувьозите в Майчин дом. Това реклами за паста за зъби, за вода за зъби, за конци за зъби, за клечки за зъби, за изваждане на зъби, за поправяне на зъби, за поставяне на изкуствени зъби, за поставяне на естествени зъби. Реклами за всичко и все най-доброто. Учат те как да пееш, да рисуваш, да свириш. Как да станеш киноартист. Как да пишеш книги. Как да зашиваш копче, как да натискаш казанчето за вода на тоалетната чиния, как да държиш вилицата на вечеря. Как да станеш космонавт. Как да живееш – здравословно и психословно.

- Не те ли учат и с коя ръка да си плискаш лосиона, след като се обръснеш?

- Разбира се, че и културата не е забравена. Тя е винаги на първо място. В кабинета на управителя гледах един клип от рубриката Артлайф, запечатал ми се е почти дума по дума в мозъка: „Представяме ви най-новия том от поредицата еротични романи, незаменими за лятото. Ако го четете в тролея, внимавайте някой да не наднича над рамото ви, книгата наистина е скандална. Пожелаваме ви приятен ден и винаги да ви остава време за култура”. Приисква ти се да хукнеш към книжарницата, да накупиш цялата еротика на Артлайф и да четеш култура, да четеш, да четеш.

- Лятото мина.

- За еротичните романи винаги е лято. И чуй за чудото на телевизионната магия – токшоуто. Водещият е хем артист, хем балетист, хем акробат, хем певец, хем поет, хем политик, хем мечта за хубавиците, особено за попрехвърлилите възраст. Танцува, кълбо напред, кълбо назад, па дьо па и пак танцува, размахва микрофона, застива в поза, втренчва се в теб през окото на камерата и припява:

Бъди богат.

Бъди шушумига, но богат.

Бъди подлизурко, но богат.

Бъди лигльо, но богат.

Бъди алкохолик, но богат.

Бъди наркоман, но богат.

Бъди лъжец, но богат.

Бъди крадец, но богат.

Бъди измамник, но богат.

Бъди предател, но богат.

Бъди убиец, но богат.

Какъвто щеш бъди, но богат – шанаджийско, нали? Всеки може да стане всичко.

- Ако е тъп, но богат.

- Виждам, че си повече по новините. В тази област чудото на телевизията достига Чомолунгма. Тук важното е да съобщиш за събитието преди другите и ние с право се гордеем, че пътеката към най-високата точка на земята е открита от нашата телевизия: Показвай случването, докато се случва! Това е универсалната формула на информацията. Изразява най-точно слученото, най-пълно, с най-тънките нюанси. И в същото време не е някакво закостеняло правило, което да превръща мозъка на зрителите в мравуняк с една мравка. А за запазения по чудо скелет на Лохнеското чудовище репортерът ще каже – чудването, докато се чудва. Чудо, а?

Чудото е, че телевизията може да чудва и куцо, и сакато.

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15