Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

РАЗЛИСТВАНЕ НА НАШИЯ ТРЪНЕН ВЕНЕЦ

18.02.2017 | автор:  Неда Антонова3

Убиец ли е Левски!

            

И през оня февруари – на 1873-та – било много студено.

Там,дето днес деца в четнически униформи стискат в премръзналите си ръце манлихери и пазят (?) паметника на Левски, преди 144 години висяло безжизненото тяло на Дякона и циганчета го замеряли с камъни.

Кой изпрати Апостола на бесилото?!
               
Не остана ни един що-годе приближен до Левски съратник, който на ум или на глас да не бъде заподозрян –  от историци, мемоаристи, писатели, публицисти и дори политици – за съпричастие към неговото предаване на властта.  Началото слага дописка на Любен Каравелов, заклеймил поп Кръстю, а венеца – трънен! – върху неповинните глави на нашите предци възлага покойния президент Желев, обвинявайки ги във всенародно предателство. Но не поради страх – поне това не! – а от неразбиране и недостиг на достойнство.

И толкоз години вече как президентът го няма, но венецът остава. И ние си живеем трънено увенчани!

                Но историята винаги пази нейде из гънките си възможност за опровержение и на най-черната мълва!

И не паметника на Дякона трябва да пазите вие, мили премръзнали българчета- четничета от ХХIвек, а паметта на Апостола. Защото ние – вашите деди и прадеди – допуснахме тя да бъде завинаги осквернена, като повярвахме – и продължаваме овчедушно да вярваме! – на онази специална султанска комисия, без основание наречена съд, която разследва Апостола и, изкарвайки го убиец – го праща на бесилото.

                Убиец ли е Левски!

Това твърди само един човек – Вутьо Ветьов, куриер на революционния комитет в орханийското село Видраре, според когото те двамата с Апостола по сред бял ден нападнали къщата на ловешкия търговец Денчо Халача с цел грабеж, но  слугата ги сварил, развикал се за помощ и  Дяконът бил принуден да го убие. Това разказва самият Вутьо пред комисията.
              Той и никой друг от заловените и осъдените не потвърждава тази сказка. Дори двамата задържани членове на Ловешкия революционен комитет Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, на въпроса: "Знаете ли нещо друго по комитетските работи?” отговарят:”Нищо друго не знам”. Съвсем скоро след Освобождението лично Захари Стоянов посещава Ловеч и записва спомените на съвременници и очевидци, и онова, което после публикува в биографичната си книга за Левски, доста се различава от разказа на Вутьо. А когато по-късно  Димитър Шишманов и Данаил Кацев-Бурски правят своите анкети сред населението на Ловеч, малцина от анкетираните си спомняли този случай, а тези, които имали някакви спомени, така очевидно си противоречали един на друг, че било трудно да се открои и формулира истината. Някои ловчалии дори твърдели,че такова убийство в града им не е ставало.

Да, но Вутьо настоява, че той е единствен вестител на истината. Комисията – двама висши военни и един юрист-френски възпитаник – хаджи Иванчо Хаджипенчович – пренебрегвайки римското правило, че един свидетел не е свидетел, предвиждат за  Васил Левски наказание по три пункта: поради подготовка – макар и без практическо оглавяване – на въстание против империята (доживотна каторга в медените рудници на Аргана Мадани); за това, че издал заповед на Общи да убие владишкия наместник Паисий (тежка каторга в каменните кариери на Диарбекир); а за убийството на младия мъж Стойчо Гиргинов, слугата на чорбаджи Денчо... бесило.

Тъй дори единственият свидетел се оказал достатъчен.

Тук ще се намесят историците-познавачи на материята и ще кажат: ”Да, но писмото?” „Кое писмо?” ще попитаме ние. „Онуй, дето Левски пише на Каравелов на 25 август и в него най-подробно разказва за нападението и убийството на момчето. То представлява самопризнание на разследвания и така свидетелите стават двама – напълно достатъчни, та Европа, скептично присвила очи, да бъде удовлетворена..!” „ Добре, но защо комисията не споменава нищо за това писмо, нали то е изпратено до Каравелов, а целият архив, пазен в Каравеловата къща, още преди залавянето на Левски попада на масата на комисията. Пълен чувал с документи. Там са писмата на Апостола до централния комитет в Букурещ, двете писма, с които Каравелов разпорежда на Левски да вдигне въстание, писмо от Филип Тотю до Дякона, в което той му съобщава, че Русия е против всякакви бунтове и въстания, фалшивото тескере на Левски на името на Димитър Пеев и всички останали документи…
                Но писмо-самопризнание не е намерено.
                Иначе то щеше да бъде развято и цитирано  като неопровержимо доказателство за истината.!” „ Вярно, че не е намерено, но това писмо все пак го има, проверете в еди кой си архив…” „Стоп! А онова писмо, споменавано и от Димитър Шишманов, и от Николай Генчев, написано уж от Левски на 6 януари 1973 година, времето, когато Апостолът, ранен и отпаднал е лежал в подземието на турската казарма и не е имал никаква връзка със света…, Това негово писмо на 30 януари стигнало до Каравелов в Белград и в него Апостолът пишел, че не е заловен и че си вършел работата…Странно, но нищо в това известие – ни почерка, ни подписа  на подателя – не е предизвикало у Каравелов съмнение в своята автентичност…и той съобщил за него на Иван Драсов и двамата се чудели, къде е истината за залавянето на Дякона…
                Трудно ли е да се предположи, че по онова време е съществувал фалшификатор, който е можел да имитира всякакви почерци и защо да не допуснем, че онова писмо със самопризнанията е възникнало след края на процеса с цел обезпечаването все пак на тъй необходимия втори свидетел, в случай на нездрав интерес от страна на мнителната Европа?

Едно е важно: макар обвинен в криминално престъпление, Васил Левски е станал жертва на политическо убийство!”

Нека цитираме част от формулировката на присъдата,  предложена за утвърждаване от султана – из преписа на протокол № 15 (оригиналът му не е запазен: „…че един такъв ум, (на Левски - б.акойто от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без последният да е имал някаква вина,  естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде хванат на местопрестъплението…”

Хипотетична вина – „…естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството на слугата…”, но  затова пък реална присъда. Смърт чрез обесване.

Протокол № 15 – от разпитите на Васил Левски – не е подписан от нито един член на специалната имперска комисия, включително двамата висши военни. За разлика от него, протоколът от разследване вината на Общи и предложението за неговото обесване е подписан от всички.

Приписваното на Левски убийство на млад човек, сънародник и единоверец е имало за цел не само да доведе до физическото ликвидиране на Апостола, но – по-страшно! – завинаги да оскверни мита за него.

В някои уважаващи историята си европейски страни отдавна са  били предложени на всеослушание контрапроцеси, оневиняващи националните им герои – Жана ДАрк, Ян Хус, Галилей…
               Не е ли време и ние да умием лицето на светата българска икона?!

Само тогава тръненият венец постепенно ще се разлисти, ако не в лавров, то в най-обикновен, изплетен от дрян – жилавото българско дърво, което първо цъфти през пролетта, но плодовете му най-късно узряват. И са лечебни за народната свяст.

 

НЕДА АНТОНОВА

 Прочетено в сайта www. delo.bg

КОМЕНТАРИ

Анонимен  23.02.2017 21:01 | #3

ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА Познаваш ли човека‚ който е насреща ти? Да‚ познавам го‚ Дякон Левски е. - Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловчанско нападение! Както казах преди‚ Дяконът поискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един близък до Ловеч манастир. От комитета ми казаха: -„Иди в Ловеч‚ намери Дякона и [му] кажи: „Искал си човек‚ ние нямаме!“ И си върви после по работата!“ Аз отидох в Ловеч‚ намерих Дякона извън града [и му] казах. Той ме хвана и ми каза: „С тебе имаме една малка работа‚ иди в хана‚ аз ще те повикам!“ Аз отидох в хана. Сетне дойде Лукан‚ взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи‚ той ми каза‚ [че] Левски не е тук‚ [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща‚ но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Яз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно‚ ние отидохме до къщата‚ която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора‚ дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите‚ слезе долу и каза: „Тия пари са малко‚ да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет‚ стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя; той започна да вика‚ Левски го хвана за яката и го завлече вътре‚ аз чаках при вратата‚ за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре [и] видях‚ [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми каза: „Вземи пушката ми [и] да бягаме!“ В това време пред вратнята се беше събрала навалица. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени дрехи‚ остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село. [Подписал]: Вутьо Ветьов ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА Дяконе‚ ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов‚ какво ще речеш на това? Аз чух казаните от тогова думи‚ но аз не съм лицето‚ което уби човека в Ловеч. Защо да те клевети тоя човек‚ да изкаже тебе‚ а не друг? Вижда се‚ че всеки хвърля вината върху мене‚ и тоя казва за мене: „така направи‚ иначе направи“‚ но аз не съм го извършил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и предаде‚ в Правецкия хан писмото със съобщението за това произшествие. НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ Вутьо Ветьов‚ той казва: „Съобщението за тая случка ми донесе Вутьо Ветьов‚ аз нямам сведения за тая работа“‚ какво ще кажеш ти? - Защо да имам полза да лъжа? Писмото ми дадоха десет-петнадесет деня след тая работа‚ аз го занесох и го предадох на Дякона. Той дори улови‚ момчето за яката с лявата си ръка‚ опря го до стената [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе‚ умря ли момчето?“ Той ми каза‚ [че] то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му [на Дякона] беше кървава. [Подписал]: Вутьо Ветьов Дяконе‚ ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва‚ че ти си ходил в Ловеч‚ и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо‚ какво ще кажеш ти? Аз въобще не го познавам‚ в Ловеч аз не съм виждал тоя човек. [Подписал]: Васил Дякон Левски

Анонимен  22.02.2017 15:37 | #2

Благодаря....

Анонимен  20.02.2017 09:20 | #1

Неда Антонова‚ Янко Гочев‚ Румен Василев и Румен Манов за деянията на Дякона‚ разговор в сЪботаж преди една година https://www.facebook.com/onthisday/?source=shared_feed_story&pnref=story

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: