Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

За думите на красивото

09.02.2017

Предговор към последната стихосбирка на Кръстю Пастухов

                                                                                                                                                        

                                   ЗА  ДУМИТЕ  НА  КРАСИВОТО

            Че Кръстю Пастухов е поет на нежността и изящната рисунки, знаят всички  ценители на творчеството му. Дори и онези, които са  зачели прозата му и с изненада са открили,  че е ... поезия. Такъв си е този човек – с много сетива,  с  богат речников фонд и с прецизност в използването на  капризния  писателски инструмент.

            Застанал пред  куп стихотворения, нараствали едно по едно, авторът често слага ред:  ще има цикъл за пътувания   и цикъл пейзажи  и цикъл.....  После  стихията духва (поезията може да е и водопад, но то пак си е стихия ) и поетичните късове литват; редът е останал само в печатницата. Но нека уважим старанието на Кръстю Пастухов да има  раздел „Светът наоколо“ , друг: „ В памет на...“ , по- друг:  „Сънища“. Ние – благодушните четци неволно му вярваме, когато красиво изписва:

 

                                            Тъмнината

                                            май не иска

                                            светлината

                                            Всеки    

                                            си е свикнал

                                            с битието 

            Разбира се, че в калейдоскопа на  Кръстю  всичко се  смесва в  многоцветен  витраж, всичко се  структурира по незнайните  капризи на поетичните видения и чувствености. Затова любовта изниква и в „Светът наоколо“  и в „Сънища“ или  „Огледало“. Но такава е тя – плуваща като усмивката на  Луискароловия  чеширски котарак или като  усмивката на Сандра (по Кр.П.): 

                                       Как искам

                                                да целуна

                                                    твоята усмивка

                                       и после дълго

                                       устните ми

                                       да останат

                                                                 там

 

            В книгата има  много видимо разграничение  –  богатството е тук: при  пеперудения облак, синигера със жълтото  жабо, циганското лято и пъстрото листо от круша,  а ние  сме повече в спомените за срещите ни с приятелите  или в мислите за  напускането (или бъдещето като напускане) Затова присъстват  толкова много посвещения. Но ако се абстрахираме от надписите:  „На Х“  или „На  Z“, посвещения  са дори стиховете изографисващи  щурото пиле кос, бялата иглика или таралежа в лехата  от здравец, мравките и петуниите. И в това е философията на красотата, дори ако всеки от нас си я представя по своему.

          Книгата  на  Кръстю Пастухов е есенна кошница, преливаща от багри, вкусове и аромати. Това е светът, който искаме и  книгата ни помага да  го видим и осмислим. Защото красотата е колкото пред очите ни – на повърхността, толкова и в дълбочината на морето или небето. Тя уж е достъпна за всеки, но  Бог е заръчал на поета да я пресъздаде. А Бог е един от героите на Кръстю и трябва да му вярваме.

 

          Севдалин  Генов

          от Морския бряг

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15