Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Там далече

02.02.2017

Из колекцията на Асен Валентинов

 

Никола Фурнаджиев

ТАМ ДАЛЕЧЕ

Небето гледа светло и учудено,
но тука е бездънна тъмнина.
Във улицата като в черен рудник
без мисъл и без вяра днес вървя.

А туй небе – то иде от полетата,
от тях е в него тая светлина.
Тя грее в мен, тя плаче във сърцето ми
и ме възвръща в моята земя.

Аз чувам как крещят сега петлите ни,
как двама тъмни конника летят
и как в полята – черни и невидими –
стада огромни тътнат и звънят.

И знам, че там далече, във полето,
дъбът вековен дето все шуми,
където ми са мили даже псетата,
таз нощ със мене майка ми не спи.

Благословена родна шир загубена!
Любов, благословена ти бъди!
Сърцето ми е пълно, то е влюбено –
макар че тъна в рудник без звезди.

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15