Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Лилавото стъкло на здрача

02.02.2017

Из колекцията на Асен Валентинов

 

Румен Леонидов

ЛИЛАВОТО СТЪКЛО НА ЗДРАЧА

Идат отдолу косачи, 
косачи с черни качулки,
бавно из тъмното крачат, 
бродници водят за булки.
Страшна коситба ще падне, 
лунна среднощна коситба,
вълци ще вият до пладне, 
девствени кърви ще пият.

***
Всичко плаче. В едър план. Плаче платното. 
Синьото, червеното, бялото се стичат, 
вишневото също. 
Това са вътрешните стени на самотен мъж. 
От лицето му е останало само триъгълника 
на брадичката. 
Всичко нагоре е още по-нагоре – в небето, 
извън рамката, извън външността. Спускаме 
поглед към мястото, където би трябвало да е стомахът, 
междукрачието, междуречието на противоречието. 
Няма нищо друго освен главичката на хлапе. 
Под нея отделени се търкалят останките 
на умрялата смърт. 
Сиво, пепелно, прашно, печално, овъглено. 
Няма надежда за смъртта – тя е изоставена 
като изсъхнал корен. Но все пак корен.

***
Кон пръхти.
Меч лъщи.
Риза белее.
Булка чернее.
Бебе се беси.
Кръв кърви.
Дух лети.
Пее полето.
Пука небето.
Гроб им кумува.

***
Идат отдолу косачи, 
бляскат косите им остри,
Конник техен водач е, 
води смъртта ни на гости. 
 Пънове пламват в зелено,
лумват зелени огньове,
змии развиват вретено,
бият се змии с ножове.

***
Вградени лицеподобия. Брадат бухал. Мъж, 
преобразен в бухал. Една катастрофирала жена, 
прехапала мъртвешки устни, притворила 
за момент очи. 
Подават се и два вълчи пръста с нокти – 
останалата част на лапата отсъства. И 
Червената 
шапчица отсъства, и бонето на баба й. 
В калейдоскопа от детайли се мяркат 
две буквички Z, 
изтритото решение на бившата задачка, просто 
уравнение, което завинаги е равно. 
Вдясно горе е детенце. Мълчаливо гледа 
кулата в зелено. Над главичката му виси 
ембрионът на ангела хранител, задраскан 
с две чертички, с формата на X. 
Всичко казано в това е равно на 11.

***
Кос цъфти.
Сол сълзи.
Червей пирува.
Луна лудува.
Месец беснее.
Дим хвърчи.
Вълк ечи. 
Дявол се пощи.
Ангел се моли. 
Бог се сбогува.

***
Идат отдолу косачи, 
дума дори не продумват.
Сова оплаква седмаче, 
чума се люби със чума.
Гърчат се черни в росата. 
Росен са вплели в косите. 
 Писъци сепват гората,
прилеп раздиплен залита.

***
Вест кръжи.
Бог божи.
Вятър немее.
Блее агнецът.
Кръстът се кръсти.

***
Идат, прииждат косачи. 
Кръстен с некръстен се сбират.
Влачат се мъртвите, плачат. 
Живите с радост умират.
Повече няма спасени. 
Има едни таласъми.
Всичко е окосено. 
За венеца от тръни.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: