Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

За граф Игнатиев - извадки от собствените му записки

16.02.2017 5

Христоматия за русофили, русофоби и българи

 

Подбрал Илия Ганчев

 

Най-интересното за посланика на Руската империя в Османската империя  (от 1864 до 1877) генерал Николай Павлович Игнатиев можем да научим от собствените му записки и, като неразумни хора, разделени на русофили и русофоби, да „разтълкуваме“ – всеки по своему. Те са публикувани под заглавие „Сан Стефано. Записки графа Н. П. Игнатьева“, Исторический вестник,  Санкт-Петербург, 1914 г., том 139, № 1-4, т. 140, , № 4-6, т. 141, , № 7-9, т. 142. , № 10-11. 

Забележителното за граф Игнатиев преди Константинополския период е свършеното от него по време на командировката му в Китай от 1859 до 1860 г., където подготвя и подписва от името на Руската империя Пекинския договор през ноември 1860 г. Този договор присъединява към Русия земите по десния бряг на р. Амур (китайската река Хейлундзян) от устието на р. Усури до брега на Тихния океан (днес това са териториите на Приморския край и южната част на Хабаровския край), с което Русия окончателно става световна империя.

За имперската политика на Русия, Япония, Великобритания, Франция, германия и САЩ и Пекинския договор – в публикацията ми „Моята прогноза за близкото бъдеще на света“ – част 1)

Осем извадки от „Записките …“:

1. (стр. 51-53)

„На Русия й е тясно в Черно море и тя трябва да владее изхода му, т.е. Проливите, пряко и косвено, и то не само заради осигуряването на безопасността и благосъстоянието на своя Юг, колкото поради политически и икономически съображения. Русия е принудена да бъде господар на Константинопол по един от двата начина: или да подчини владетеля на града и Проливите, обезпечавайки своето изключително влияние над съществуващата там власт, или пък при противодействие на Европа и неподатливост на местното правителство да завладее този пункт. За трайно опазване на руските интереси и за разрешаване на Източния въпрос заедно с европейските сили друг изход няма. Това може да стане мирно, без опасни сътресения и европейски усложнения, ако ни се удаде да установим изгодни за Русия отношения с турското парвителство, подобни на онези, които императорското правителство започна да постига от 1871 до 1875 г.

Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверните ни и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите, да оставим султаните в Константинопол да доизживеят дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова радикално разрешение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно – влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците. Това би изглеждало най-малко вредно за интересите на Англия, Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Ако Австрия поиска да се разшири на юг, а английските и въобще европейските интриги да ни отдалечават от султана, продължавайки да превръщат Портата във враждебно оръдие с цел да засилят с турските въоръжени сили броя на нашите европейски врагове, то Русия е длъжна да ги сломи и като не позволява никому да господства над изходите на Средиземно море, да овладее окончателно Цариград и Проливите. За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравстено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.

Расовата особеност на славяните за разлика от германците се състои в стремежа на всяко племе, на всеки клон от едно и също семейство да запази своята самостоятелност и разновидност, като не се подчиняват едно на друго.

Те биха могли да се обединят бавно при общ литературен език и само под формата на отбранителен съюз, който би обединил военните им сили против общия враг и би ги подчинил на една обща дипломатическа и икономическа насока. Главната спънка за разрешаване на славянския въпрос в руски смисъл и с цел бъдещото съществуване на славяните в качеството им на естествени наши съюзници са поляците с техния католически фанатизъм, западничество и латинска ненавист към православните. Ако Австрия би могла да престане да бъде оръдие на латинската пропаганда и на германската политика на понемчване и обезличаване на славянските народи; ако във Виена начело не стояха маджари, а сред славяните – поляците, тогава щеше да ни бъде лесно да се споразумеем и да се сближим с правителството на страната, в която численото превъзходство е на страната на еднокръвни ни народи. Старата Австрия – централистична, стремяща се да запази своето предишно положение в Германия и Италия, лесно би могла да стане наша съюзница. Но дуалистична Австрия, стремяща се към Егейско море, кум създаване на източна империя на Хабсбургите и към заробване на славянските народи с предоставяне на първо място сред тях на маджарите и поляците, е наш естествен съперник и враг, с когото рано или късно ще ни се наложи да се сразим на смърт заради първенството и цялостта на Русия, заради възможността за запазване  и развитие на историческото положение, придобито с вековни усилия и предназначено от всевишния за Русия – представителка на православието и на най-многобройното и могъщо славянско племе.

Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т.е. имайки предвид само освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително.

2. (стр. 57)

Тъй като верността на Михаил Сръбски към нас и недоверието му към Австрия неможеха да бъдат подложени на съмнение,  а българите представляваха засега само суров материал, без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество, то се предполагаше всички сръбско-български земи, които се удадеше да освободим от турско иго, да се съединят отново в границите на сръбско-българска държава под властта на княз Михаил. Херцеговина се предназначаваше за Черна гора, а а Босна, ако обстоятелствата позволят, искахме да присъединим към Сърбия.

3. (стр. 58)

Ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия, отколкото сегашното, в края на 1866 г., положение на Турция.

4. (ст. 60-61)

Идеите на прогреса, забравянето на бащините предания и всеобщият стремеж към равенство на хората проникват в масите и променят предишния тип хора. Истинско народно и здраво развитие може да има само при образуването под ръководството на Русия на самостоятелни и единоверни области. Дотогава е невъзможно да се промени и насочи образованието на младежите, слабо приспособено към действителните нужди на православните народи. Умовете на младежите сега са насочени не към нас, а към Запада. Това, което става вече в Румъния, ще се случи и в Сърбия, и в България. Всичко, което ни е враждебно в Европа, се старае  да въздейства в този смисъл на християнските населения на Балканския полуостров и да ги отблъсне от Русия – религиозната, католическата пропаганда, монашеските ордени и корпорации, полските емигранти, масонските ложи, твърде разпространени в последно време, и революционните комитети.

В Сърбия можем да разчитаме напълно на предаността на княз Михаил, който ни дава изключителни гаранции. Неговият приемник може да се отнася враждебно към нас или да няма оня авторитет в очите на своя народ и славяните, както сегашният владетел.

5. (стр. 63)

С всички средства трябва да се съпротивяваме на осъществяване на прокарваната с цел да ни създават затруднения в Азия мисъл от англичаните за споразумение между мюсюлманските държави и религиозно сближение на сунитите с шиитите. Съветвах също така да се обърне внимание на кюрдите и на планинските арменци в древна Киликия, които беше лесно да поставим под наше влияние и да подбудим срещу турците.

6. (стр. 72-73)

В периода от 1871 г. до 1875 г. установихме такива отношения с Портата, по-добри от които не можеха и да се желаят и които бях предмет на завистта на другите европейски народи и източник на нашето преобладаващо влияние върху всички балкански народи. Султанът имаше пълно доверие в руския посланик и този път можехме да постигнем мирно и постепенно отстраняването на вредните за нас влияния на Запада, а също и подготвянето на възраждане на нашите съплеменници и единоерци за времето, когато на Русия ще й бъде изгодно да повдигне Източния въпрос.

7. (стр. 76-77)

За своите самостоятелни възгледи аз минавах по това време в Министерството на външните работи за туркофил, нещо, за което ме обвиняваха не само в Петербург и Москва, но даже и във Виена.

8. (стр. 817-818)

За успеха на нашата политика не само на Изток, но и въобще в Европа, най-важното е да си изясним и поставим целта, към която ние трябва неизменно и единодушно да се стремим, придържайки се неотклонно към определен начин на действие и оставайки равнодушни към европейските събития, които нямат отношение към нашите преки интереси.

По-голямата част от европейските държави не случайно, а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено.

Ясно осъзната цел и правилната оценка на делото от руска гледна точка ще ни позволи да се възползваме от всички случайни обстоятелства в Европа, за да постигнем убедително желания резултат. Отсъствието на корист в политиката всъщност не е нещо друго, а доброволно отказване от поверените ни общонародни, действителни интереси (които трябва да бъдат святи за дипломатите) заради лекомисленото ни щестлавие или страх, недостойни за един велик народ.

Русия е проиграла много благоприятни случаи при опазване на интересите си на Изток, много време е изгубила и е понесла напразни жертви, но ако имаме умна политика и твърдо ръководство, то ние ще имаме успехи в бъдеще.

За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближи до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.

 --------------
„Записки“, мемоари, изд. Отечествен фронт, София, 1986 г. 845, стр. формат 205/185, корици твърди. Превод от руски Велислава Димитрова

 

Целия текст вижте тук

КОМЕНТАРИ

Анонимен  18.02.2017 07:00 | #5

Историкът Янко Гочев получи думата в БТВ- цяло чудо в условията на русофилската цензура в България BY ИВО ИНДЖЕВ ? ФЕВРУАРИ 17‚ 2017 ? POST A COMMENT Днес‚ за изненада на самия Янко Гочев‚ който вече се беше отчаял‚ че направеното с него интервю няма да бъде излъчено по БТВ‚ историкът – “дисидент” ( със своята пробългарска позиция ‚ разбиваща митовете и лъжите за “добрата Русия” спрямо България и българите)‚ въпросното интервю се появи в 10 ч. сутринта. Малко е странен изборът на този час и форматът‚ в който интервюто е придобило вид на задочна дискусия чрез вкарването на запис и на “другата гледна точка”‚ както и чрез възможността присъстващата в студиото на развлекателното сутрешно предаване русофилка Къдринка Къдринова да коментира изнесените от Янко Гочев факти с обобщения за ненужността да се “пренаписва историята” ( такава‚ каквато й харесва‚ въпреки дозаказателствата за нейната лъжливост). И все пак… Най-после в ефира на една телевизия с национално разпространине се сътвори “чудото” да бъде дадена думата на автора на тритомника “Руската империя срещу България” и на историка‚ публикувал миналия октомври “Убийството на Васил Левски. Виновниците. Граф Игнатиев”- вероятно най-мащабното изследване по документи за живота и дейността на Апостола от времето на Захарий Стоянов до днес‚ събрано в 834 страници. Медиите в България‚ по навик‚ инстинткитвно или по заръка‚ правят възможното да “убият” Янко Гочев с премълчаване. Но явно им е трудно да преглътнат последния му труд “Убийството на Левски”‚ предшестван от кампанията по запушване на усти след като на 3 март 2016 г.президентът Плевнелиев спомена завета на Левски да не позволяваме Русия да ни пороби. Припомням тогавашния пробив на истината в БТВ чрез линк към предаването “Лице в лице” от 28 март 2016 г. http://btvplus.bg/produkt/predavaniya/1816 Как са се престрашили от БТВ да дадат сега думата и на Янко Гочев‚ не мога да знам‚ но самият той беше загубил вяра‚ че записът‚ направен от екипа на телевизията в Пловдив‚ (отново) няма да види бял свят. Обаче чудото се състоя и зрителите чуха как граф Игнатиев е манипулирал процеса срещу Левски‚ уреждайки той да се състои в забутаната софийска периферия на Османската империя‚ за да може по-лесно да бъде доведен до “щастлив завършек”‚ както ликува самият руски посланик граф Игнатиев в свое официално писмо във връзка с решениието за съдебното убийство на Апостола както криминилен‚ а не политичски престъпник ( който като такъве щял да бъде заточен с шанс да оцелее).https://www.24chasa.bg/novini/article/4605245 http://ivo.bg/2016/02/04/граф-игнатиев-е-истинският-палач-на-ле/ Разбира се‚ въпреки уверенията на телевизията‚ че интервюто с него ще бъде излъчено само по себе си‚ за което знам от самия Янко‚ някой е наредил да се даде думата на обратната гледна точка чрез интервю‚ вмъкнато в същия материал. Този “някой” не е кой да е‚ а доайенът на бългорското русофилство сред историците Андрей Пантев. И какво успя да каже той срещу документите‚ цитирани от Янко Гочев? Ами и той можел да извади “сто” документа. Защо обаче не ги вади‚ не стана ясно. За сметка на това пък се изясни за пореден път основната защитна линия на русофилството в България ( воюващо на страната на Русия срещу всяка истина‚ неудобна за нейното влияние тук)‚ според която важен бил крайният резутат‚ т.е. че свободата на България е настъпилиа като резултат от руската военна намеса. “Важни са последиците”‚ а България в крайна сметка е постигнала свободата си ( цитирам по памет‚ БТВ още не са качили видео с днешния материал). На което задължително трябва да се кажат две неща: че България постига свободата си въпреки намерението на Русия да не допусне ( заедно с Австро- Унгария‚ с която тайно се договоря за това в Райхщад през юли 1876 г.) възникването държавата България. Освен това‚ щом били важни само последиците‚ а не намеренията‚ то последиците от ненамесата на граф Игнатиев са следните: Левски е обесен. Русия не само не се намесва за неговото спасяване ( ако поне малко се беше застъпила щяхме да знаем и без “заканите” на Пантев да извади сто документи)‚ но и прави възможното‚ за да елиминира опасния за руските намерения български революционер с ръцете на османците. Българинът просто е стоял на пътя на руските планове да погълне земите‚ населене от “праволславни славяни”‚ но не и от българи‚ според руската имперска доктрина. Да‚ такива са били намерениета на Русия ( които на Пантев се виждат незначително‚ щото били “само” намерения)‚ но са били осуетени от българите‚ които силно са изненадали най-вече Русия с това‚ че не могат да бъдат управлявани с камшик ( по израза на кореспондента на “Кьолнише Цайтунг” в България от онова време Артур фон Хун). Понеже и друг път съм споменавал мнението на този българофил‚ на когото съм посветил страници от книгите си от поредицата “Течна дружба”‚ помествам тук точният цитат от книгата му ”Борбата на българите зда съединението си”‚ за да бъде прочетен и от ползвателите на информацията извън ограничения свят на книгите: “Че България не е Туркмения‚ която може да се управлява просто с камшик‚ това Русия трябваше да знае. Ако другите не са знаели туй нещо‚ то е простимо. Но за Русия не е простимо‚ защото България беше за нея през цял един век главната точка на източната й политика. Русия‚ следователно‚ трябваше да познава България и българския народ‚ като себе си. Но не това беше случаят. Руските димломати не изучиха добре характера на българския народ‚ та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха‚ че ще могат да управляват българите с камшик‚ както татарите и туркмените. Но‚ госдпода руски дипломати‚ българите не са родени за камшици и робство‚ а за самостоятелен‚ свободен живот. Лозунгът на българския народ е: “ Свобода‚ независимост и България за себе си”. ( стр. 27-28 ) Види се‚ че другарите и господата руски диплромати‚ шпиони и прочее са си взели поука и освен камшиците‚ от десетилетия използват за целите на българското подчениние какви ли не хибридни методи. Въпросите‚ повдигани от Янко Гочев с доказателства и документи‚ доказващи вероломството на руската потика срещу интересите на българската независимост‚ Пантев цинично нарича “нюанси”… Истината‚ обаче‚ макар и бавно‚ макар и късно‚ си пробива път. Особено в днешния век на свободния достъп до информационните технологии и когато става дума за толкова голяма кауза‚ като националното освобождение на един народ‚ интерпретирано и инквизирано със задна дата чрез лъжи и колоборационистки слугинаж десетилетия наред. Panta rei‚ въпреки Пантев и пантевци‚ които са окупирали медийните трибуни. Последният пример за тази окупация беше предаването “История БГ” на БНТ от 6 февруари 2017 г.‚ протекло под мотото “Граф Игнатиев‚ архитект на свободна България”. http://imedia.bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/graf-ignatiev-arhitekt-na-svobodna-balgariya-06-02-2017 Истината е като водата‚ намира си брод въпреки камъните‚ струпани на пътя й. Янко Гочев може да е “малко камъче” в руския ботуш‚ който се е наложил в българската пропаганда‚ но с книгите си ще пречи на московската пета колона да марширува безнаказано върху стъпканата историческа истина.

Анонимен  16.02.2017 23:03 | #4

Дали са избари‚ или не‚ няма значение‚ важното е‚ че говорят красноречиво за отношението на имперския маниак към другите. Долу Раша!

Анонимен  16.02.2017 12:49 | #3

Избрани русофобски и антибългарски записки по повод и в навечерието на 3 март освобождението на България от турско робство след Руско-турската война 1887-88 година.

Анонимен  16.02.2017 09:29 | #2

Русия е камък на шията на цивилизованото човечество и трябва да се изтика немедленно зад Урал‚ за да не пречи на прогреса.

Анонимен  16.02.2017 09:28 | #1

Русия е камък на шията на цивилизованото човечество и трябва да се изтика немесленно зад Урал‚ за да не пречи на прогреса.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: