Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Отвъдното време на поета

27.01.2017 1

 

ОТВЪДНОТО ВРЕМЕ НА ПОЕТА*

     Стихотворенията в тази книга са писани от Здравко Кисьов в последните години на земния му живот, като в голямата си част обхващат един немалък период от време – поне цяло десетилетие… За съжаление, не е ясно кога точно е писано всяко едно от тези стихотворения, тъй като баща ми почти никога не датираше стиховете си, дори в ръкопис. Тези стихотворения никога досега не влизат в книга на Здравко Кисьов, но са грижливо съхранени от него в личния му архив, повечето напечатани на пишещата му машина и подредени в картонени папки, други (явно най-последните) – останали в ръкопис в негови малки бележници с разкривен от паркинсоновата болест почерк, изписани с молив или химикал…

        Някои от стиховете в архива, напечатани на пишеща машина, са публикувани през последните години в периодичния литературен печат, други никога до този момент не виждат „бял свят“, като например стихотворението „Засади“, посветено на поета Калин Донков, което едва сега бива „освободено“ от загадъчните засади на времето… Едва сега за първи път се публикуват и последните кратки стихове от бележниците на поета, но с малки изключения – при някои от тях баща ми „обръща“ графиката на стиха в прозаични рефлексии и ги включва в последната си книга „Рефлексии“, какъвто е случаят със стихотворенията „Писмена“, „Свидетелства“, „Отвъдно време“, „Размяна“…

       Тук тези поетически текстове са публикувани в техния първоначален стихотворен вариант, с поставени от поета заглавия, които хвърлят допълнителна светлина върху самите текстове, звучащи като стихотворения по-различно, отколкото като безименни прозаични рефлексии… Всъщност, в едно свое стихотворение поетът признава, че „както и да се преоблича, / и стихотворението, като човека, / може да го посрещат по дрехата, / но ще го изпратят / по мъдростта му.“ Именно мъдростта е „отличителният белег“ както на целия творчески опус на поета, така и на тези последни негови стихотворения, които носят всички характерни черти на зрелия Здравко Кисьов – лаконичност и яснота на поетическия език, стигащ до аскетизъм, философска дълбочина, неординерно, често дори парадоксално въображение, както и светъл драматизъм (понеже знаем от библейската книга „Еклесиаст“, че „голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.“).

     „Времето“ е една от главните теми в цялата поезия на моя баща, тя присъства още в ранните му стихове (напр. „Време за обич“, „Време“, „Междувремие“, „Времето по обич“, „Точно време“ и др.), а последната му книга с избрани стихотворения (излязла през 2007 г. по повод 70-годишния му юбилей) той озаглави „Обратно време“… Ето защо сега (по повод 80-годишнината от неговото рождение)  аз именувах тази книга с неговите последни стихотворения „Отвъдно време“ (по едноименното му стихотворение) – не само защото усещането за време, за едно драматично и „последно“ време на поета присъства осезателно в тези стихове, но и защото – по волята на Провидението – тази книга се появява в нашия свят и линейното ни време, когато нейният автор вече е в едно друго време, отвъдното време на вечността… И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа… И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда“…  

 

01. 01. 2017        Роман Кисьов

 

__________ 

*Предговор към книгата с последни стихотворения на Здравко Кисьов „Отвъдно време“ (изд. „Ерго“, София, 2017). 

 

  

Из „Отвъдно време“

 

НАДПИС НА КНИГА

 

Пътниче през моите страници,

събуй се на прага на тази книга,

стъпвай тук колкото може по-тихо, на пръсти,

за да не изплашиш душата ми –

                                                    птица недоверчива, –

за да не я настъпиш, даже случайно,

с подковани обуща!

 

 

 

СВИДЕТЕЛСТВА

 

С резливата глътка въздух,

с милувката на ветреца,

с ласката на потока,

с целувката на снежинките,

даже с дъжда,

от който прогизваш до костите,

Бог непрекъснато те докосва,

а ти все още се питаш,

дали съществува.

 

 

 

БИБЛЕЙСКИ МОТИВ

 

Няма защо да доказвам присъствието си –

всеки от вас се докосва все някак до мене:

Юда непрекъснато ме целува продажно,

центурионите непрекъснато ме разпъват на кръст,

Тома Неверни непрекъснато слага пръст в раната,

Антихристът непрекъснато ме отрича…

И аз трябва непрекъснато да възкръсвам –

единствено от обич към вас.

 

 

 ДЕЛНИЧЕН ХРИСТОС

 

Делничен, тъжен Христос…

С хляб под мишница,

с риба в пазарската чанта.

Тръненият венец на главата му

е отдавна изгнил,

а кръстът, на който бил е разпънат –

е хвърлен във огъня.

Кротък, безвреден Христос…

Възкръснал, но смазан отново

от тежката лапа на битието

и от нашето безразличие.

Никого вече не дразни,

не поучава,

не призовава за обич към ближния.

С никого вече не дели своя залък –

ето и днес хлябът и рибата

лежат непокътнати в чантата!

Но достатъчно е,

даже случайно,

погледът му да попадне на гвоздей

или друг остър предмет –

и от дланите и челото му

мигновено потичат

тънички струйки кръв. 

Това е

единственият отличителен белег,

по който можем да го познаем

понякога.

 

 

 

 

ЗАГАДКИ

 

Това стихотворение,

което се появи неочаквано,

като нежелано дете –

за какво дойде то на света,

безразличен днес към поезията?

Да беше поне годно за нещо полезно,

за някаква работа...

Да беше поне като слънцето,

като дъжда,

които пораждат живот...

А то – непотребно

като небесна дъга

и кратковременно като нея.

Всъщност

за какво се появява дъгата,

след като не служи за нищо?

 

 

 

* * *

 

Кой знае защо,

стихотворението, което очаквах,

дойде преоблечено

в сивата дреха на прозата.

Навярно за да не го разпознаят,

след като е хлопало от врата на врата,

безприютно и унижавано,

понеже времената не са за поезия.

 

Едва когато ми заговори,

разбрах, че както и да се преоблича,

и стихотворението, като човека,

може да го посрещат по дрехата,

но ще го изпратят

по мъдростта му.

 

 

 ПОЕЗИЯТА

 

Какво става със стихотворенията,

които витаят в пространството,

но поетът не е успял

да им придаде форма

и да ги оживи в слово-плът?

Навярно те отиват при други поети,

при други, и други –

докато не бъдат написани.

Защото поезията в живота

никога не се губи,

никога не изчезва,

само търси непрестанно създателя си.

И нима не е възхитително,

че поезията не умира –

тя само се ражда.

 

 

 СЛОВОТО

 

            „В начало бе Словото...“

                                       (Йоан, 1:1)   

 

Всичко е вече написано.

Не от нас, каторжниците на Словото,

и не тук на земята,

а в Книгата на Вселената,

от един непостижим

за съзнанието ни автор.

Ние сме само четци,

интерпретатори

на извечните истини,

които всеки от нас,

пишейки,

всъщност подбира

и срича наум

от една или друга страница

на тази Вселенска Книга.

 

 

 

 

СЪПРОТИВА

 

Разяждан от времето,

от болести и злини,

отсъдено ти е

ежедневно да се разлагаш

на химическите си компоненти,

докато се превърнеш накрая

в земя.

 

Но ти се съпротивляваш упорито

на тази забрава,

като се разлагаш също така

на думи,

на багри и на мелодии,

окрилени от Духа.

 

За да може при повече хора

да попадне

частица от теб.

 

 

 

* * *

 

Той очакваше да я види

грозна, разрошена,

с дълга като нощница роба

и с неизменното нейно косило.

А тя се оказа красива,

усмихната,

с очи, които той

като че ли вече бе виждал,

но не можеше да си спомни

кога, къде и чии са.

„Спи! – каза му тя. –

Спи!

Животът вече няма да те боли!

Спи!...“

Гласът ѝ  бе топъл,

майчински ласкав.

И той се остави покорно

в ръцете ѝ. 

 

 

 

ЕПИТАФИЯ I

 

Тук всичко мое е с мен.

 

  

 

ЕПИТАФИЯ II

 

Аз съм тук и мен тук ме няма.

 

 

* * *

 

Аз съм последната страница

в последната моя книга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  28.01.2017 16:08 | #1

” БИБЛЕЙСКИ МОТИВ Здравко Кисьов Няма защо да доказвам присъствието си – всеки от вас се докосва все някак до мене: Юда непрекъснато ме целува продажно‚ центурионите непрекъснато ме разпъват на кръст‚ Тома Неверни непрекъснато слага пръст в раната‚ Антихристът непрекъснато ме отрича… И аз трябва непрекъснато да възкръсвам – единствено от обич към вас.”

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: