Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Обратно броене – към зануляване или към вдишване?

26.01.2017

 

„Обратно броене” - петата книга на Владислав Христов, излязла на книжния пазар след конкурс на Министерството на културата наскоро от Издателство „Ерго”,е с нетрадиционна конструкция, която освен като посоки на четенето атакува читателя с коренно различни внушения и усещания. Състои се от 64 в голямата си част кратки стихотворения, които не са именувани (тук ценителите на поезията на този автор ще разпознаят почерка му в графиката – изключително само малки букви и спестена пунктуация), и първото от тях е поставено в края на книгата, а последното – в началото, поне според номерацията на страниците. Тази обърната номерация дава възможност за четене отпред-назад и отзад-напред, зависи от субективния читателски подход. Самите поетични текстове, от които е съставена книгата, са максимално изчистени откъм поетични фигури и метафорика, и понеже нямат заглавия или някакви символни отграничения, при четене няма прагове, няма скачане от едно в друго, а се създава усещане за една перманентност и лекота, с която се плъзга лирическият герой по своя темпорален път. Фигури и картини се редят, нахвърляни из дните на живота, сякаш без много замисляне и фатализъм, а като следствие от задоволяване на игровото начало, залегнало в творческата същност на автора. Но това усещане е само на прима виста.

На стр. 54 от книгата (няма други обозначения на стихотворенията, освен номерацията на страниците) лирическият говорител казва:

            „повече ме притеснява

            дали човечеството

            няма да изчезне”

 

Значи лекотата и приплъзването по повърхността на житейските картини са измамни, те са като коричката на тънкия лед, под който се крие тъмното и дълбокото. Голямата екзистенциална философия, тревожните въпроси, свързани с днешните прояви на човечеството, са замаскирани под красиви и игриви поетични фигури.

Обратното броене е визуализирано и на корицата на книгата, за която е послужила фотография на самия Владислав Христов.  Какво ни казват скъсаните от работа, блъскане, усилия, ден след ден, в изпълнение на задача след задача, в гонене на благини, на имане, на печалби, ръкавици, на които лимитът е изтекъл?

В книгата посредством поетическата конкретика се назовават всички стъпки, изпълващи амплитудата от първоначалната идея за живот до идването и овластяването на смъртта. Или както поетът го е казал на 44 стр. –

            единият чаршаф под бебето

            другият върху мъртвеца

            какво точно се случва

            между чаршафите

 

Така изникват темите за смъртта, за пътя, за алогичния човешки път, за неизменния жизнен кръговрат, за грозното и тленното насред умилението и светостта, за неизкоренимия милитаризъм от хора и животни, за непознаваемостта на живота, за любовта. Това са само част от смисловите „гвоздеи”, които в книгата „Обратно броене” правят от частното общовалидно.

„Обратно броене” е най-оптимистичната книга, която съм чела напоследък. Когато часовникът, времето се връща, смъртта се връща в селенията си без жертва, а животът е обратно тук. Да отброиш времето до раждането – както майките броят през бременността. Или да отброиш секундите до полета на нов космически кораб-изследовател?

За съжаление това е само едната страна на монетата, книгата не ни дава възможност за такъв едностранен и позитивен прочит.

Обратно броене може да настъпи – по-продължително или мигновено – поради необмислени човешки постъпки, заради античовешки и антипланетарен стил на живот. Обратното броене предшества взривяването на гранатата или пускането на бомбите-убийци, отнемащи човешки животи. Обратното броене се случва по вина на голяма част от човешкото население на земята, заради живота му в безлюбие и без грижа за планетата. Не пропускайте стихотворенията на страници  61, 57, 54, 52, 38, 8 – те ще приковат вниманието ви с оголения и безпощаден смисъл, както и със силата на поетическата находка и послание.

В едно интервю Владислав Христов казва, че е реалист в книгата, темите в нея са част от живота, който живеем, а стихосбирката „Обратно броене” е негова естествена реакция на случващото се около нас.

И доколкото поезията има качеството да бъде знаеща и провиждаща ( поезията е едно от най-реалните неща според Вл. Христов), тази стихосбирка, с нейните поетични етюди и послания, държи да предизвиква у читателите си спиране за момент и замисляне.

Къде сме на пътя, в края или в началото?

Можем ли да спрем самоунищожението и да си удължим времето?

Можем ли да спрем фаталното тиктакане на обратното броене?

Да отложим Апокалипсиса?

Вгледайте се в книгата, без да си поставяте ограничения до каква дълбочина да стигнете, до какви смислови пластове. Може да се натъкнете на обезпокоителни послания и въпроси. И напълно резонно, защото „Обратно броене” има за цел не да ви приспи с изтънчен естетизъм, а да ви извади от унеса, да ви стресне…. Преди да е станало късно.

 

 

Иглика Дионисиева

----------------------------------------- 

 Владислав Христов, „Обратно броене”, Издателство „Ерго”, София, 2016.

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15