Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Семеен роман или панорама на епохата

25.01.2017

Отзив на Георги Цанков за романа "Искрено ваша" от Гергина Дворецка

 

 

                     Това е само с нищо неангажиращ опит,

                                      моменти, застрашени от забрава,

                                       да бъдат уловени чрез думи или ноти…

                                      и да, все още май се получава…

                                               Гергина Дворецка, „Безшумно“

 

         Гергина Дворецка не е от имената, които шумно се спрягат в литературните среди, тя не принадлежи към никакви групи и лобита, сама си пробива път – с дързостта на голяма журналистка и с проникновението на великолепна поетеса и белетристка. Следя творчеството й още от издадената през 1990 г. стихосбирка „Човекът, когото си чакал“, а избраните лирически творби в поетичната книга „Сняг и нежност“ от 2007 г. за мен са едно от събитията в съвременния литературен живот – разбира се, също и „Балада за птицата Феникс“ от 2014 г.. На премиерата на този том казах: „Създателката на чудесни стихове за изгубената майка, за природата, за обграждащата ни красота великодушно прощава за „дланите си обгорени“, отдава се на тъжните и щастливите спомени, изгражда пестеливо и неповторимо образа на лесно ранима, но горда и човечна наша съвременничка.“ Сега е време да продължа размислите си, тъй като категорично възприемам възторжено романа „Искрено ваша“, който писателката най-сетне се реши да публикува, след като го беше започнала още преди десет години. Държа и да поздравя издателя Пламен Тотев, стопанин на „Персей“ за безпогрешния избор.

         Гергина е майстор не само на лириката, тя отдавна е изкушена от прозата, сериозни нейни постижения са сборникът с разкази „Славянско танго“, както и експерименталният роман „Откриването на Дагоберта“, своеобразна подготовка за широкото платно, което се разкрива пред нас в „Искрено ваша“. Вече споменах, че несъмнено журналистическият опит е от огромно значение за постиженията на Дворецка. Тридесет и девет години от живота си тя е посветила на Радиото, а предаването й за евроинтеграция по програма „Христо Ботев“, което тя водеше от юли 1990 до септември 2014 г., едва ли ще бъде забравено, не само защото беше пионерско начинание, но и заради дълбокото проникване в темата, което – погледнато от днешна гледна точка – нерядко е било пророческо. Като председател на Българската секция на Международния съюз на журналистите франкофони Дворецка също се раздаваше докрай и заслужено получи през 2006 г. третото по ранг държавно отличие на Франция – кавалер на Ордена на Академичните палми.

         Изреждам всичко това, тъй като то е от огромно значение за философската и историческата дълбочини на новия роман на писателката. Много лесно би било да го определим като семейна сага и като поредната история за отношенията родители – деца: дори и само в този пласт постижението й е изключително, тъй като Дворецка умее да гради фабула, да навързва наниз от съдби, които неумолимо се преплитат, да рисува незабравими образи на мъже и жени, наши съвременници, които не просто се лутат в интимните си лабиринти, а са впримчени в летописа на последните десетилетия. В този смисъл виждам генетична близост с размислите на Владимир Зарев в романа му „Разруха“, с диренията на Димитър Шумналиев, с неспокойното слово на Теодора Димова… Гергина Дворецка използва семейната хроника, за да ни предложи своята визия за сътресенията, които преживя поколението, посрещнало политическата промяна в България в разцвета на силите си: надежди и разочарования, страхове и комплекси, дирения на нови пътища.

         Като в класически роман, действието се концентрира около събитие, което трябва да събере един род – премиерата на новата поетична книга на героинята, съсредоточила в себе си най-много от патилата на авторката. Да, Ирена, журналистката от Радиото, франкофонката, наистина страхотно прилича на Гергина по дух, по непримиримост с неправдите, по човечност, но едва ли ще сбъркаме, ако намерим нещо от същината на писателката и в сестрата на Ирена, Мариола. Бизнесменът Симо, съпруг на Мариола, дъщерята им Жасмина, братът на Ирена и на Жасмина Красимир, който живее във Франция, Росен – съпругът и най-верният съратник на Ирена – трудно ми е да изброя всичките запомнящи се герои от романа, които всъщност са обобщен образ на съвременното българско общество – с огромните му социални и политически проблеми, с разединението и с жестоките интимни драми. Дворецка обаче не се задоволява и с моментната снимка на епохата, тя дири корените на нещата, връща се в миналото, за да ни напомни, че сянката на тоталитаризма продължава да тежи над съдбите на хората. Някои от историите са взети направо от нейния живот, но тъй като този живот винаги е бил отдаден на обществото, те са социално значими. Тя разказва драматичните си преживелици  в Радиото и във франкофонските среди не за да се оплаква, а за да ни направи свидетели на капризите на времето, на гримасите на кукловодите от миналото и от годините на прехода.

         Истинско чудо е, че семейната сага е побрана в по-малко от триста страници, но Гергина Дворецка е вълшебник, който умее да вае невероятни фигури със словото. Вплетените в текста стихове са толкова хармонично неотделими от романа, че сякаш допълват усещанията ни за атмосферата: и темата за отсъстващата майка, и размислите за Вярата, за идеалите и за предателствата са доминантни както за лириката на писателката, така и за прозата й. Всъщност цял живот – и като журналистка, и като поетеса, и като белетристка – тя със забележителна последователност пише една книга – за силата на духа, за надмощието на човечността над догматизма, над идеологическата лъжа и над пошлостта. Не бих дръзнал да ви разказвам „Искрено ваша“ – ще ви оставя да се насладите на неочакваните обрати, на сложните взаимоотношения между героите. Ще кажа само, че в епилога бизнесменът Симо си мисли, че „тази смешна Ирена“ заслужава някакъв жест на уважение, „след като в напреднала възраст се е решила да претендира за място в българската литература“. За разлика от него, аз пък дълбоко съм убеден, че и ние, уважаеми читатели, уверено дирим мястото на Гергина Дворецка сред най-значимите съвременни литературни будители, които не жонглират със словото, а го използват вещо и красиво, за да служат на човечността и на истината.

                                                                  Георги Цанков

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: