ПОЕТ НА ТИХАТА РАДОСТ И СВЕТЛИЯ ПОМИСЪЛ24.01.2017 Паруш Парушев на 70 години
Във времена като сегашните поет от рода на Паруш Парушев няма как да бъде известен, ценен, отличаван с внимание и награди. Сега се търсят друг тип автори, които шумят, хвалят се, че пишат „текстове”, кълчат се и убиват езика, като го насилват и изопачават. Ала как ще живеем и как ще оцелява българската литература, ако и Паруш Парушев го нямаше или се беше предал на инерцията, глупостта и развалата, ако не беше запазил същността си и не бе съхранил, макар и с мълчание, своя нежен, светъл и неподражаем талант? Вече 50 години Паруш Парушев е мой приятел и съкровен другар, когото с радост чета, чието творческо израстване следя, и за когото мисля и се моля. Не познавам друг човек, който като него да е съхранил непокътната своята душевна чистота, по детски светлите си помисли и безкористността на своята далечна вече младост – въпреки изпитанията на живота, превратностите на съдбата и неизбежните премеждия, през които човек като него неизбежно преминава в своя живот. Той и сега прилича повече на студент-първокурсник, какъвто беше през 1967 година във Великотърновския университет, отколкото на зрял и остаряващ мъж. Това, убеден съм, се дължи на неговия красив и неподражаем талант, на скромността и почтеността му. Не е голямо неговото творчество, но каква енергия и сила съдържат стихотворенията му; колко просто и ясно говори той, как точно и поетично се изразява. Когато четеш поезията или прозата му, сякаш не четеш литература, а слушаш добрия и кротък човек да разказва нещо свое и лично, което бързо и неусетно става и твое. И ти заживяваш в този свят, защото Паруш Парушев не съчинява, не кокетничи със словото, не измисля метафори и образи, а споделя видяното и преживяното, утешава, разсмива или разплаква, кара те да се умиляваш и да състрадаваш. Той е толкова добър и естествен по душа, че изобщо не изпитва жажда за славата, не се показва много-много, рядко публикува; живее в София, но сякаш така и си остана жител на Бургас и не се отдели от морето. За Бургас Паруш Парушев написа великолепната си книга „12 елегии за Бургас”, която, ако се чете внимателно и правилно, ни разказва, освен за любимия и скъп Бургас, още и за тайните на творческото раждане, съзряване и утвърждаване на поета, за това как се сътворя и открива пред очите ни светът и как се приучават очите на сърцето да гледат красивото и истинското в живота. Тук по волята и умението на автора се събира всичко онова, което сам бе открил и споделил още в първата си самостоятелна стихосбирка „Остров”; тук са човешките вълнения, трепети и работата на ума; тук е всичко, което за другите е невидимо, защото е несъществено, но е толкова важно, сложно, потребно и нравствено, че без него е невъзможно да се живее. И което само истинският творец от висок ранг е способен да открие и пресъздаде с човешкото слово. От дълги години Паруш Парушев пише една забележителна книга с преживени разкази, която издава в различни варианти с допълнения и редакции – „Строшено огледало”. Това е книга за неговия собствен живот, но по същество е разказ за общественото време, в което авторът живее, за хората в него; то за мнозина е само история, но за този, който прочете книгата, непременно е летопис и свидетелство за неговото собствено битие. Толкова живи, увлекателни и човешки са разказите-спомени в тази книга. А и авторът спокойно и без да се натрапва, се домогва до мащабни обобщения, до впечатляващи характери и истини. Паруш Парушев е доказателство, че истинската литература се създава с обикновени, тихи, мъдри и съкровени думи. Неговото слово няма нужда от подсилващите ефекти на рекламния шум, от манифести, заклинания и клакьори. За Паруш Парушев рядко се сещат, когато журитата присъждат награди. Но присъствието му българската литература е толкова открояващо се, толкова неотменно и не подлежащо на съмнение, именно защото е осигурено от талант, съвест, морал, душевна чистота, съзнание за отговорност и воля за творчество. Слава Богу, задето в българската литература твори такъв поет - иначе без него тя би била доста бедна и неугледна. Затова и аз приятелски и всесърдечно поздравявам този значим поет на тихата радост и светлия помисъл и му честитя личния негов празник, който е празник и на българската литература. На многая и благая лета, скъпи приятелю и брате по дух!
ПАНКО АНЧЕВ
Издадени книги: · Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975 · „Остров“ (1980), стихотворения, наградена с националната награда „Владимир Башев“ за най-добра първа книга · „Строшено огледало“ (1983), автобиографична проза, получила национална награда за дебют в детско-юношеската литература · „Сърдечна недостатъчност“ (1987), стихотворения · „Беззащитен живот“ (1994), стихотворения · „Строшено огледало 2“ (1996), автобиографична проза · „Бургас 12 елегии“ (1998), стихотворения · „Надомак обале“ (2005), стихотворения, преведени на сръбски език, издадени в Сърбия и Черна Гора · „Дом на брега“, избрани стихотворения (2006) · „Обиколен билет“, автобиографични разкази (2011) Паруш Парушев е носител на наградата "Атанас Далчев" за 2010 г, която се присъжда за цялостното творчество на поети и критици, които продължават и развиват Далчевата линия в литературата.
СТИХОГРАФИЯ
*** Съзнание за дом в дървото, Съзнание за обич във дървото, Съзнание за път в дървото, Съзнание за дълг в дървото, Дърво, приятелю… 1969
ПРОВИНЦИАЛНО ЛЕТИЩЕ Това жужене на пчели Стъпканата детелина в дъното на коловоза Като глухарче в равнината 1970
БАЛАДА Фаропазачът се изкачва пак нагоре 1971
*** На Пенка Йовчева
Щастливо шествие на кораби И е октомври повече от всякога… 1971
В ГРАДИНАТА В покоя тих на лятната градина И се стопява тя между фиданките. 1974
*** Изпълнено с движение и звуци, 1975
*** Ще остареем край това море, 1976
*** Каквото не успя до днес да стане сол, 1976
ОСТРОВ Сред влага, сред мъгла, сред вятър А той - един и същ. На камъните остри Какво ли голото му теме ще излюпи, 1976
БОЛНИЦА I. Това е граница - черта неуловима, Зад кръста на прозореца небето избледнява, 1975 II. Когато болката премине А някой в теб разгръща 1977
ПЛАЖ Откъде такава храброст в теб, Като в утроба майчина, приклекнали, Безгрижен на брега стоиш - 1977
ОТКРИТО МОРЕ Хиляди отворени врати - Там някъде са мойте кораби от детството. Сигурно е късно и не трябва Вода, вода - изтекло от реките време… 1977
СТАРЕЦЪТ Какво очакваш още да се случи? Приседнал си на припек до стената, Закаляваше с гимнастика плътта си Имаш отговори на въпросите: “Защо?”, 1977
СЪН Синът ми спи с отметнати назад ръчички - Чертаят съзвездията странни знаци. Синът ми спи - не подозира за това. 1978
ПРИСТАНИЩЕ Тук водата е ленива като в черупката на мида. От години тъй стоиш и гледаш корабите. Нима животът ти така ще мине? 1978
БЕЗВЕТРИЕ На Деньо Денев
Хайде, моя душа - да опънем платната! Нека най-сетне поеме дъха си морето. Вкаменихме се тука от дълго очакване. 1979
СОЛНИЦИ На края на града, на края на света
1980
ВНЕЗАПНА ЗИМА Ето, с бели парашути Отново става чужда за слуха ти Така измамите на времето те принуждават 1980
МИГ Един след друг припламват тъмните прозорци Тъй както съм облегнат на прозореца
1983
ОтзивиСловото Нощ
06.04.2018 |
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
![]() |
КОМЕНТАРИ
Анонимен 31.01.2017 16:03 | #2
Господин Парушев‚ нашият учител по литература в гимназията. Не от добро беше станал учител и не му беше леко с нас‚ но пък остави страхотен отпечетък у всички. Ако не го беше завъртял така живота‚ ние нямаше да сме същите хора. Да сте много здрав‚ още дълги години‚ господин Парушев!
Анонимен 31.01.2017 10:25 | #1
Жив и здрав да сте господин Парушев! Много Ви обичаме! Ваша бивша ученичка :)
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.