Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Парадоксите на реализма

19.01.2017

Новото иронично откровение на Асен Сираков вече събира читателски аплодисменти

Новият роман на Асен Сираков „Ъпдейт” е със съвременен сюжет, издържан в любимия за автора литературен стил „Парадоксален реализъм”. Главният герой Стефан Танталов на един 8-ми март решава да обнови изцяло живота си. Подобна мисъл винаги е изглежда реална и осъществима, но свързана винаги с време, воля и интелект. То дали е така?... Както повечето произведения на Асен Сираков и този роман е изпълнен с хумор и неочаквани обрати, поради което „Ъпдейт” се чете много леко. Въпреки това темите за размисъл ни карат за кой ли път да се вгледаме в „желаното и възможното”, „въображаемото и действителното”, „познаваемото и непознаваемото”.

Асен Сираков е писател, преводач и езиковед. Превежда от руски, английски, френски, немски и полски. Превел е произведения от  А. Блок, А. Балмонт, В. Брюсов, В. Висоцки, Й. Бродски, У. Шекспир, Р. Бърнс, Дж. Байрон, О. Уайлд, У. Мередит, Ф. Вийон, Е. Кестнер, Б. Брехт и др. Има издадени стихосбирки, прозаични книги, детски книжки. Играни са пиесите му „Зачатието на Годо“ , "Почукай и ще ти отворя“, „Ето го човекът“ – радио-пиеса, Лондон. Носител е и на големи награди, между които Гран при за радио, Барселона, за журналистика „Златен таралеж“, за литература и публицистика „Златно перо“, за поезия ПОКИ, Харманли.

Глава 1

 

На 8-ми март Стефан Танталов превъртя.

Не. Той не се побърка, изперка, перколяса, откачи, обезумя или си изгуби ума по някаква причина. По същество състоянието му бе далеч от всякаква лудост. Той просто превъртя – като една голяма, здрава, широка, пренатегната пружина на стар стенен часовник – пружина, която вместо да спре, да заклини или да се скъса, прави нещо като още половин оборот и… превърта, тоест застава в изходно, развито положение, все едно никога не е била навивана.

Причините бяха няколко и се струпаха в един ден – същия този ден, който Клара Айснер, по мъж Цеткин, някъде в началото на XX век предлага за Международен ден на жената във връзка с една стачка на проститутките в САЩ през 1857 г. по повод неизплатените заплати на моряците, които ползвали техните услуги. Всъщност този международен женски ден странно съвпадал с веселия еврейския празник Пурим – паметен ден в библейската история през VI век пр.н.е., когато евреите избиват стотина хиляди персийци с височайшето благоволение на техния владетел Ксеркс по молба на жена му. Естер. Еврейката…

 

В 13:13 почина майка му. На 71 години.

Стефан седеше на ръба на леглото ѝ в болничната стая и слушаше как тя с усилие и на пресекулки, без да го гледа в очите, му казваше, че баща му (Господин, Бог да го прости) не му е баща, но че той, Фани (така го наричаше от дете), винаги ще бъде нейното любимо момченце и най-хубавото, което се е случило в живота ѝ, въпреки че тя не е можела да има деца, но после…

И издъхна.

Какво, защо, как? Тишина.

Баща му – добре, не му е баща – беше тих, невзрачен добряк. Почина като охранител в банка. Стефан възкреси за миг в главата си закръгленото му отпуснато тяло, сълзящите очи, оредялата косица и големите му като сандали уши, от които стърчаха рунтави чимове. Учудващо за себе си констатира, че май никога не бе изпитвал някакви дълбоки синовни чувства към него. В известен смисъл покойният Господин (така си беше по паспорт) Танталов приличаше на онзи американски, литературен, неосъществен баща – търговски пътник, който никога през живота си не бе казал на сина си, че се гордее с него и никога не му даде онази бейзболна ръкавица. Добре. Той не му е баща, бил е мъж на жена си, но тя, майка му... Родна майка ли му беше? Не можела да има деца, ама после... Какво после? Дали не е бил осиновен? А може би подхвърлено дете?

Известно време въпросите го измъчваха, но мрачната тайна си беше тайна и майка му си я отнесе на оня свят.

В 16:15 някакъв женски глас, който се представи като нотариус Куруева, му съобщи, че предния ден бездетната му леля Мия (от Мария), по-голямата сестра на майка му, от която имаше само някакви бегли детски спомени, също е починала. В съня си... и добре,че я намерили навреме, щото, както живеела сама-самичка...

Както се беше запътил към къщи, Стефан рязко смени посоката, влезе в някакво заведение, поръча си водка и кола, седна и се замисли.

Баси денят! Смърт, смърт... и като капак на всичко в същия този международен женски ден, малко преди да излезе от къщи и да отиде в болницата при майка си, той дочу, без да иска, странен разговор между Лара (Лариса, дъщеря му) и майка ѝ, който в общи линии звучеше по следния начин:

СТАНИСЛАВА (жена му) – …И кой месец си?

ЛАРА – Не знам… втори, трети…

СТАНИСЛАВА – И кой е бащата?

ЛАРА – Не е важно, ще го махна.

СТАНИСЛАВА – Попитах те кой е бащата?! Какво значи това ще го махна? Това да не е косъмче, та да го отскубнеш, или пъпчица да я изстискаш?! Седемнайсет нямаш още! Ти въобще даваш ли си сметка!

ЛАРА – След два месеца ще ги навърша.

СТАНИСЛАВА – Попитах те кой е бащата, не ми се прави на разсеяна?!

ЛАРА – Казах ти, не в важно. Ти си имаш свой живот, не се бъркай в моя, достатъчно съм голяма.

СТАНИСЛАВА – Аз съм ти майка! Баща ти знае ли?

ЛАРА – Баща ми? Какво общо има той с цялата работа? Той въобще има ли нещо общо с каквото и да било?! Разбира се, че не знае, освен ако не му кажеш.

СТАНИСЛАВА – За последен път те питам, кой е бащата?!

ЛАРА – Мъж. Хикс. Просто един тъпанар, който свърши в мен. Язък му за годините...

СТАНИСЛАВА – Каквооо?! Искаш да кажеш, че е по-възрастен от теб? Колко по-възрастен? Казвай кой е? Къде го събра? На колко години е?

ЛАРА – На 60.

След което звучно се изсмя, тръшна вратата на хола, мина покрай него в коридора като покрай ведомствен некролог и излезе.

 

Стефан си поръча втора водка. Този път с фреш. Огледа по навик краката и задника на сервиращото момиче – откри някакви несвойствени за възрастта ѝ паласки около талията, опита да прочете татуирания надпис малко над глезена ѝ и отново потъна в размисъл.

Станислава, жена му, която много мразеше да я наричат Стаси (предпочиташе Стася), със сигурност си имаше любовник. Знаеше го поне от няколко месеца, но незнайно защо именно днес, именно сега тази подробност го възмути. Нещо повече – дори го накара да раздуе ноздри и да размачка челюстните си мускули.

Винаги е била нагла… Дори когато беше слабичка и фина, със страхотни крака и влажни очи… Хубаво ми казваше мама, Бог да я прости... Не се жени за Станислава! Предупреждаваше ме, милата, ама аз... Стефан усети как очите му се навлажняват – нещо, което му се случваше май за трети път в живота. Първият път бе, когато две нахакани дебилчета, деца на някакви големци, го биеха в голямото междучасие, а той не смееше да отвърне, защото виновният щеше да бъде той и като нищо можеха да го изключат... След боя се скри в една полусрутена къща в квартала и рева като съдран... От гняв и безсилие. Вторият път се просълзи, когато лекарите му бяха казали, че малката му тригодишна Лара я има година живот, я няма. После се оказа, че са сбъркали диагнозата... Това бе и причината той по-късно да запише медицина, независимо че издържа само до трети курс.

И ето сега пак...

Стефан изтри със свит показалец появилата се сълза в ъгълчето на дясното око и си поръча трета водка – този път с бира.

Да, майка му го предупреждаваше. Заклеваше го, молеше му се – не се жени за тая рускиня, Фани! Били сте заедно, хубаво ви е било... Защо трябва да се жениш за нея, бе?! Човек от рускиня съседка бяга, ти в къщата ще я вкараш!

Напразно той я убеждаваше, че Станислава не е рускиня, че баща ѝ е българин, че дори майка ѝ е само наполовина рускиня, а другата половина е полско-литовска, дори благородническа!...

Абе, сине, те всичките са графове и князе, ако ги слушаш! – не се предаваше майка му. – Колкото дядо ти Цвятко беше граф, толкова и тя е графиня. Не я ли виждаш, бе? Защо мислиш майка ѝ се е довлякла тук? А? За да се измъкне от гюбрето, в което живеят там, Господ да ги порази! Ще ти съсипе живота, от мен да го знаеш! И защо си сигурен, че е бременна? И защо си толкова убеден, че е бременна от теб?!

Тези думи на майка му, на които той тогава махна с ръка и дори се изсмя на нейната мнителност, изведнъж пробиха мозъка му. Ами, ако е вярно? Ако Лариса не е негова дъщеря? По думите на жена му Лара била одрала кожата на баща ѝ – полско-литовския графски потомък, на когото и тя, Станислава, никак не приличала, но то било през поколение...

Бяха се запознали на един купон в София – тя, прясно пристигнала от Плевен, живееше на един таван с негова колежка и бивше гадже от Медицинския. На купона беше весело – китара, песни, танци, игри – напиха се, после се изпращаха, после се целуваха в някаква градинка, после пак се изпращаха и... накрая преспаха на същия този таван. Тогава не му направи впечатление, че Дора, колежката му и бивше гадже, я нямаше... Явно Станислава се бе погрижила за всичко предварително.

Макар и след години той още помнеше с каква страст го прегръщаше, как го гледаше като бито коте и го молеше да я научи да се целува... Как била живяла с някакъв бесен ревнивец в Плевен, как избягала от него, защото било непоносимо, че за първи път среща в живота си толкова умен и интелигентен мъж като него, Стефан, че за първи път, макар и да е била вече с няколко мъже, изпитала най-после истински оргазъм и как се чувствала като ръкавица спрямо изумителното му мъжко достойнство... Помнеше как тя целуваше ходилата му, как го галеше по гърдите, как притваряше очи и шептеше нещо като: не може да бъде... не вярвах, че някога ще изпитам щастие...

Той, разбира се, тогава бе на седмото небе – чувстваше се голям, силен, всемогъщ... Интересното бе, че на другия, а и на по-другия ден нямаше особено желание да ѝ се обади – пазеше се от обвързване като дявол от тамян. Тя също не го потърси, но когато се видяха след няколко дни, защото му хрумна, че не би било лошо да си легнат поне още веднъж, още когато се опита да я целуне по бузата, Станислава се притисна до гърдите му и се разплака неудържимо. В трудно проследима скоропоговорка, примесена със сподавено хлипане, тя му разказа как го е сънувала на някакъв речен бряг, облян от светлина, как не е можела да повярва, че повече никога няма да го види, че и той е като всички останали мъже, че си е поиграл с нея и после я зарязал... Сетне му поръча водка – всъщност преди да се запознаят той водка не пиеше въобще, поръча му и мезе, вдигна ужасяващ скандал на персонала за някаква дреболия при сервирането, после седна срещу него и не свали поглед от лицето му. След седмица му съобщи, че е бременна, после се ожениха и той заряза следването.

Стефан плати, стана, но не пое към къщи. Взе си стая в някакъв новоизникнал в квартала хотел, изля двете шишенца с Джони Уокър от минибара във водна чаша, полегна и продължи с тежкия размисъл.

Ей така си живееш... – мислеше си той, – живееш... и ти се струва, че всичко е ОК. Добре... дори да не е всичко ОК, все пак е сносно. Апартаментът е тристаен, в добър квартал, колата е Хюндай Санта Фе, може да не е върхът, но си е съвсем прилична. Вярно, от два дни е в сервиза (бяха му откраднали всички фарове и чакаше да изскочи нещо по-евтинко), но е бял кахър, в общи линии. Станислава кара новичко Рено Каптюр (искаше Ауди 7q, ама не ѝ се получи). Имаме вила в Рударци. Вероятно ще наследя апартамента на леля си Мия, пари – също... дори предостатъчно… И все пак… Да, може всичко, може Станислава наистина винаги да си е била, както сега той най-после проумява, неблагодарна и безскрупулна измамница, но руската ѝ жилка, колкото и малка да бе, все пак даде и остави сериозен отпечатък в досегашния му живот...

Стефан отпи, направи гримаса – уискито беше някакво международно производство, стана и свали панталона си. Помисли за миг, след което свали и слиповете си – по гол задник винаги се бе чувствал най-добре. Легна и се зави. В този момент иззвъня телефонът – Станислава.

– Къде си?

– При един пациент – излъга той.

– А ние го чакаме за вечеря, да се появи с цветя, шампанско, шоколадови бонбони! Забрави ли, че днес е 8-ми март и имаш две жени вкъщи?

– Искаш да кажеш, че Лара си е вкъщи?

– О, ти се сети, че имаш дъщеря? И какво с твоя пациентка? Получила сърбеж в интимна област или празнувате 8-ми март на свещи?

– Престани! Казах пациент... мъжки род. Наложи се... обади ми се, не звучеше добре... страх ме е да не посегне на живота си.

– И откога имаш мъжки пациенти?

– Имам... двама, отскоро.

– Знаеш, че за интимни отношения с пациент могат не само да ти вземат лиценз, но и да те затворят.

– Споко, не съм обърнал още резбата.

Ей, не се научи да говори правилен български! – помисли с досада.

– Кой знае, кой знае... както казват руснаци: от тюрьмы и от сумы не зарекайся (руска поговорка: Затвор и просешка тояга могат да сполетят всеки)! – язвително провлачи Станислава. – Кога ще се прибереш?

– Не знам, не ме чакайте тази вечер.

– Ясно, ще пиете.

– Да! Може да се напием! – избухна Стефан – Това не е твоя работа! Ще се чуем утре, чао!

 

Когато преди седемнайсет години Стефан заряза медицината и се хвана със строителство, въпреки че изкарваше добри пари, след година, една вечер Станислава му каза:

– Това твоето не е работа. Учил си медицина, добре, това плюс, но... ще си купиш една диплома за психология, брат ми познава едни хора, няма да ти излезе много скъпо и ще отвориш кабинет. Сега това модно, добре се плаща, а и не трябва да правиш кой знае какво.

– Казва се модерно на български – бе вметнал той.

– Ти мен на български няма какво да учиш. По-добре е ти да си оправиш малко руския... говориш го като азербайджанец някакъв... Както и да е, брат ми вече в София, ще му се обадя още утре. Не може наша дъщеря като я питат какво работи баща ти, да отговаря: еми... дай вар, дай тухли.

 

Така се и случи. Станислава се обади, той прати по имейл някакви данни, плати едни пари и след около седмица дипломата за магистър по психология пристигна като пица. После се регистрира, нае едно симпатично едностайно апартаментче почти в центъра, сложи табела Д-р Танталов психотерапевт, вкара вътре бюро, два фотьойла, сейф, библиотечка и диванче, пардон кушетка, и още на другия ден вече имаше две пациентки – някакви приятелки, по-скоро познати, на жена му, на видима възраст над петдесет. Станислава, въпреки двугодишния си учителски институт в Караганда, безпроблемно се бе уредила на държавна работа и също така безпроблемно бе намерила две жени, на които да бъде оказана висококвалифицирана помощ в преодоляване на депресивното им състояние.

От трите си години медицина Стефан бе научил малко латински, можеше да бие инжекции – мускулно и венозно, да прави клизма, да мери пулс и кръвно, а сравнително добрите му познания по анатомия неведнъж му бяха помагали в креватните схватки и особено при мануалната терапия, независимо в кой отвор.

 

Проклет 8-ми март – мислеше си той – след по-малко от три месеца ще навърша 41 години и какво? Нищо на квадрат. Пустота. Рязко осъзната, внезапна, оглушителна пустота. Живея с жена, която ме мами, която цял живот ме е мамила и за която, както се оказва, пет пари не давам; имам бременна дъщеря на седемнайсет ненавършени, която не знам дали ме презира или откровено ме мрази, която даже не знам дали е мое дете? Работя нещо, за което не знам почти нищо, правя се на умен, водя бележки, затрупвам с терминология застаряващи кукувици, пиша рецепти и си взимам процента от фармацевтичните фирми. Утре трябва да ходя при нотариус, да уреждам погребение, а дори не знам, ако все пак съм осиновено дете, дали съм сирак или имам някъде живи родители? Не знам с кого спи жена ми, не знам от кого Лара е забременяла, наистина ли е шейсетгодишен, мамка му?

Пустота.

Не, не може така! Нещо трябва да се направи. Просто имам нужда от... от... да! Просто имам нужда от UPDATE, ъпдейт! Тази моя зацикляща, зависваща тъпа програма трябва да бъде обновена. Нова версия. А може би направо Ъпгрейд? Не. Човек трябва да бъде скромен. Update! Защо компютрите, таблетите, смартфоните и каквото се сетиш да могат, а хората – не? Всеки трябва да има право на втори шанс. Няма нищо по глупаво, по-бездарно и по-обречено от това да се оставиш на течението, да си караш в коловоза, да си тролей някакъв! Да псуваш съдбата и да си викаш от време на време: ех, ако... ех, а можеше… мамка му, та би могло... Може и да е проклет този 8-ми март, но пък може и да е преломен. От утре 9-ти, аз, Стефан Танталов, започвам ъпдейт. Пълен. На всичко.

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15