Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Отец Николай с нова книга

15.01.2017 2

"Борхес и другите – там" е третият му роман

 Борхес и другите – там" е третият роман на родения през 1981 г. отец Николай Петков (след „Стадионът на старата госпожа" – Сиела, 2012, "Кирил и Хипатия" – Изток-Запад, 2013).

Отец Николай е алергичен към този свят и към неговата естетическа глазура: реализма, пък бил той и критичен (колко да е критичен един реализъм?). Николай се държи на равно разстояние от безвкусната мистика, недоизмислената литература, недоизживения живот, както и от всеки делир и всяка екстремна есхатология, готов да воюва срещу тях включително с една гореща шкембе чорба.

Напук на предразсъдъците, Николай Петков е сигурен, че животът е подражание на литературата, а хората се раждат от историите си. Връзката си с тези истории той обвързва със своята професия: „Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът трябва да пропуска историите – нека преминават през него.“

Николай не бърза за никъде. Той налага спокойствие, от което, прочее, се става неспокоен. Ползва се от привилегията си на селски поп, за да се отплесва така, че от всяка история да прави истории. На него му идва някак спонтанно отръки да внася „търсения още от Омир ефект на забавяне“. Прозата на отец Николай не грабва, не е агресивно предлагаща се. Тя е бавен съблазнител.

 Той съхранява основните белези на неговото мислене и писане, но ги задълбочава и проявява по-ярко.

Трябва да се каже, че това е най-зрелият и най-качественият му текст досега.

Този път заявено и в заглавието, текстът е следовничество-съперничество с Хорхе Луис Борхес и още няколко дузини автори от неговата порода – от всички времена на световната история. Негово благоговейнство е от същата кръвна група и никак не се притеснява в тази компания. Без да се ангажира кой знае колко емоционално, той отхвърля като безпочвен предразсъдък мнението, че светът е това, което може да се види и чуе: редицата от фактите.

Светът е тъкан от възможности и въображение, движение между тях и решително действие в тези територии. Животът е подражание на литературата, хората се раждат от историите – своите и разказаните от някого другиго. И изкуството трябва да бъде надхитрено от изкуство.

Отец Николай свързва в своя свят отсамното и отвъдното така, че цар Давид и Ленард Коен пеят една и съща песен, а „Розата" на Борхес някак естествено се вмества между двата догматика на пети глас: душата е на равно разстояние от този и онзи свят, където се прехвръква от живи към мъртви и обратно. Но с това не приравнява високото и ниското. Евхаристията и църквата са високото „тук", светът пък е по-нисшето, но не низко" там".

Не може да се оспори, че където и в този свят да се появи отец Тома (романното алтер-его на автора) изглежда всичко преминава към хаос. Той обаче е доста строго подреждан хаос, при което са мобилизирани „лудостта, мащаба, финеса и фантазиите" на големите в световната литература от всички времена. Поради това чувствително избледняват строгите граници между време и вечност, географско, историческо и легендарно пространство, реално и действително, през които граници о. Николай свободно сърфира, за да влезе достойно в реда на големите в съвременната литература.

Георги Каприев

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  27.01.2017 22:40 | #2

Претенциозно свойският дискурс на ретроманиерния георги каприев може да побърка и най-свръхспокойния посланик на най-периферната държава‚ в Лондон‚ да кажем.

Анонимен  27.01.2017 22:37 | #1

Претензиозно свойският дискурс на ретроманиерния георги каприев може да побърка и най-свръхспокойния посланик на най-периферната държава в Лондон‚ да кажем.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: