Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Радио или джубокс?!

14.01.2017 5

В БНР класическата музика и българските изпълнители са вече в немилост

В момента върви ожесточен спор за авторските права на нашите естрадни музиканти в БНР. Авторите на шлагери / извинявам се, но не мога да ги нарека композитори, все пак, композитори  за мен са Моцарт, Шуберт, Брамс, Владигеров/, както и текстописците им, искат три пъти повече повече пари от Националното ни радио, което ги записва, съхранява във фонда си и популяризира. Без да се замислят дали то би могло, при този мизерен бюджет, ниски заплати, символични хонорари и други трудности да задоволи нарастващите им претенции. Ами нашите прекрасни оперни певци, инструменталисти, музикални театри и оркестри, славата и гордостта на културна България – те какво да кажат? Те никога не са искали да им се заплаща за всяко излъчване на тяхната продукция, която е все пак е нещо друго...

Но моята тревога е друга. Нашето национално радио, като водеща културна институция напоследък видимо се естрадизира. Превърна се в нещо като безплатен джубокс / на  пръв поглед безплатен, защото в него не се пуска монета, но пък се плащат данъци и субсидии за него|!/. Да, думата е точна: джубокс като в крайпътен американски мотел. Американски – също е точната дума, защото от него по цял ден / особено по „Хоризонт”, а от известно време и по уж, културната „Христо Ботев” се леят безспир и умора  американски и английски песнички. Тях редакторите са ги нарекли отдавна с точната дума  „тупалки”. И тези тупалки ни надуват главите почти денонощно, с малки паузи за текстовите предавания, новините и малкото класика и фолклор. И така крясъци на английски / съвсем рядко на европейски езици и български/ по цял ден. Ето слушам всеки ден едно хубаво предаване за култура / макар че е предимно столична / по „Христо Ботев”, „Арт ефир”. Водещите говорят за музика, за поезия, за театър, философия, висока култура и литература – българска и световна, канят интересни събеседници, а между  отделните текстови откъси музикалните оформители, сякаш дошли от друго предаване, упорито ни надуват главите с тупалки, с етно, с рок, с джаз, с какво ли не, но не и с музика, подходяща за случая – по- тиха, камерна, не дразнеща, в дисонанс с темите на предаването. Примерите могат да се умножат. Жалкото е, че когато отворим радиото почти винаги тези стряскащи крясъци и ритми като от джунглата, които трудно могат да се нарекат музика, ни заливат . И човек се чуди дали е в някаква квартална дискотека или в бар. Когато завъртим скалата на приемника си и спрем до Атина, Белград, Москва, Рим или Виена, винаги ще чуем песен на езика от тази столица, а когато се спрем на нашите радиовълни, без да видим, че е София, и се заслушаме, няма да разберем, че станцията е българска, ще помислим, че е американска или английска...

Наистина, къде е голямата музика? В БНР -  Българското национално радио? И дали наистина то е национално? Обичам Радиото (за мен то е винаги с главна буква). Израснал съм с него, с музиката, с поезията, с Радиотеатъра. Дало ми е страшно много, не по-малко от университетите на София и Букурещ или библиотеките, които са част от живота ми. Затова ми е мъчно днес, че вече не е толкова "национално" и толкова "културно", макар че в сравнение с кошмарните чалгарадиостанцийки, ефирни и кабелни телевизийки, задръстили и замърсили радиоефира, все пак е нещо друго. Но днес човек може да чуе чрез интернет дори радио от Чили или Нова Зеландия, за да прави сравнение. А то невинаги е в полза на БНP. Какво имам предвид? Българската музика (художествената, наричана неправилно "класическа") и българските изпълнители. Те просто са вече на заден план в БНР. В сравнение с миналите десетилетия Радиото днес излъчва много по- малко художествена музика. Погледнете някой стар брой на вестник „Радиопреглед” и ще се уверите. Оперна музика звучи едва веднъж седмично, в събота вечер по „Христо Ботев”, симфоничната, оперетната, балетната, хоровата, камерната са също рядкост. А преди за всеки жанр  и род имаше поне по едно предаване всеки ден и то по двете програми! Като повечето от записите бяха с български състави и изпълнители. Всеки ден имаше рубрики като: „Български хорове”, „Пеят певци от българските оперни театри”, „Из оперните и концертните зали”.  Имаше и едно изключително важно и полезно музикално- образователно предаване „Концерт- загадка”, което възпита поколения българи – млади и стари в любов към голямата музика, докато сега България се превърна в Чалгария....

 Лошото е и друго. Малкото предавания не се представят по най- добрия начин. Повечето от музикалните редактори се изявяват персонално като водещи, коментатори, селекционери, съветници. Те могат да направят цяла вечер за някой чужд, дори не особено известен изпълнител, например за годишнината на малко известен у нас немски диригент или някаква американска певица, но не и за наш артист и музикант, или го правят съвсем рядко и недостатъчно. А програмите се съставят твърде субективно, без да се отчитат интересите на широката публика. Става така, че редакторката А. А. ни избира музиката - по свой личен вкус! - в едно предаване от Бах до... "Бийтълс" или Стинг. Вместо да направи едно за Бах или за Бах и Хендел и друго за "Бийтълс". Или от Хендел и Моцарт до Пиронков и Руси Търмъков. Например, предаване за композитори, родени по даден зодиакален знак?! И така слушателите са длъжни да слушат празни приказки и в едно подобно „тематично” предаване, заради...Зодиака, трябва да се настроят да слушат веднага след Бах или Моцарт...Мънго Джери или Майкъл Джексън, защото били родени под същия знак...

Вече почти няма нормални, стилни предавания.
 както се правеше преди и се прави и сега по света. Предлагат ни се някакви странни музикални коктейли, които започват от фугите на Бах през Шуберт, Йохан Щраус и стигат до Уебър, Кинг или Ерос Рамацоти. (Добре поне, че не до Ивана, Глория и Азис!). И всичко това - гарнирано с премного текст, личен коментар, кога с вкус, кога без вкус, подбран и поднесен с привкус на "америкън шоу". През последните години тази тенденция на безстилие и "естрадност" чувствително се засилва. Учудваща е и лошата координация между двете програми "Хоризонт" и "Христо Ботев". При цялата оскъдност на сериозна или класическа музика и двете я предават почти в едни и същи часове, като в "Хоризонт" е по-малко. Вечер от 19 до 21 ч. и в нощно/ утринните часове, от 3 до 5, когато почти няма кой да я слуша. През останалите часови пояси "Хоризонт" е просто един джубокс за гръмки "тупалки" (поп, диско, рап, фолк, хеви метъл и др. подобни) и новини, а "Христо Ботев" в някои часови пояси е направо задръстена от предълги текстови предавания и е нещо като "говорещ вестник" с кратки музикални прозорци, при това предимно с поп музика. И тази неизбистрена и пределно естрадизирана програма на "Хоризонт", а, за съжаление, и "Христо Ботев", се представя неточно и неизчерпателно в сайта на БНР / само с имената на рубриките и твърде малко от съдържанието им/,  истински образец на непрофесионализъм.
Културните прегледи, доколкото ги има, пък са гарнирани задължително с креслива американска поп музика или джаз, независимо дали се говори за поезията на Гьоте, драматургията на Чехов или картините на Майстора. Художествената музика, както и почти изгонените поетични предавания, и окастрения Радиотеатър, е с минимален дял. Не звучи дори класическата оперета, художествената песен, италианската канцонета, валсовете на Щраус, леката популярна класика. И особено българската, както и българските музиканти. Много рядко звучат и нашите класици Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, също и съвременните ни компонисти. Претенциозното елитарно предаване „Контемпо” сряда вечер има минимален брой слушатели и би могло да бъде преместено в по-късните часове, за сметка на директните предавания от зала "България" или от нашите големи фестивали. А българските музиканти, музикални театри, симфонични и камерни оркестри, хорови състави, диригенти, оперни певци и инструменталисти са вече не особено желани и редките им представяния зависят от симпатиите и пристрастията на водещите. Предпочитат се пратките от Еврорадио за сметка на националното творчество. Преди имаше специални рубрики - всекидневни и седмични, което е нормално за едно национално радио. Сега трябва да има специален "повод", ако редакторите се сетят за някого или нещо. Оперните имена започват с Борис Христов и свършват с Гена Димитрова и Кабаиванска. Обръща се внимание на малцина, предимно на тези от чужбина. (Пак провинциалният ни снобски комплекс!) А това, че имаме прекрасни артисти, които градят при тези тежки условия  музикалната ни култура не само в столицата, но и в страната (Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Плевен, Бургас), е може би неизвестно за редакторите в БНР.
Известно е, че фондът на БНР е богат. Трупан е десетилетия наред. Записите на българските изпълнители съвсем не са малко, макар напоследък да се записват много по-ограничено, но този фонд просто си лежи в архива. Трябва да умре някой, за да се сетят за него. Както се случи с прекрасните ни певици Пенка Дилова, Мария Бохачек и Светлана Котленко, например. Защото не си спомням да съм чул отдавна концерт на някои от първите певци на Пловдив, Варна или Русе по БНР. Наистина, къде трябва да ги чуем нашите музиканти? Може би по Радио Лисабон или Радио Люксембург?
Слушам програмите на Букурещкото радио (те, разбира се, са несравнимо по-богати и по-национално ориентирани от нашите!). Букурещкото радио е наистина национално. Там всеки ден се предават концерти и изпълнения на румънски певци, инструменталисти, оркестри, звучи румънска художествена музика. Джордже Енеску е издигнат в култ. А фестивалът, носещ името му, се записва изцяло, като голяма част се  предава директно – а концертите общо са около 100! А у нас? Нашето БНР ( всъщност, по-точно е да се нарича Радио София, защото си е определено столично, а не общобългарско!), пропуска или представя недостатъчно толкова много събития, особено от страната. Например единственият ни оперен фестивална Балканите - този в Стара Загора. Концертните прегледи и преките предавания (съвсем ограничени!) са главно от столицата, не и от останалите големи музикални центрове като Русе, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора.

Ще дам пример отново с Букурещ. Всеки ден там мога да чуя какъв концерт или спектакъл има и в най-малкия окръжен град, където има оркестър, фестивал или музикална сцена - като новина или репортаж. Осъществяват се редовно и преки излъчвания. Втората програма, аналог на нашето радио "Христо Ботев", се казва "Културал" и е наистина богата, културна, а не някакъв хибрид между политическа, икономическа, културна и музикална програма, с превес на поп музиката и шоуто, както е нашата. Защото много от предаванията на „Христо Ботев” са всъщност за „Хоризонт”.  По "Културал" всеки ден има много радиотеатър, поезия, културни прегледи, предавания за литература, философия, краезнание, история и главно художествена музика. Освен програмите „Културал” и „Музикал” се откри и отделна 24- часова програма само за радиотеатър „Театрул Радиофоник” .В Румъния се дава превес на родното изкуство и култура, което е дълг на всяка централна национална медия.


По Радио Романиа (което има впечатляващо богат сайт!, докато БНР дори не представя цялостно и точно програмата си за деня!) – по първите 3 програми - всеки божи ден се пускат записи на румънски оркестри, оперни театри, диригенти, солисти и певци, при това не само от столицата, но и от цялата страна. Всяка сутрин се прави пълен преглед на предстоящите културни събития, пак не само в столицата, но дори и в малките окръжни градове, докато нашето радио спокойно може да се нарече само "Радио София".

Програмата "Романиа музикал" / наскоро отбеляза 25- годишен юбилей!/ е 24-часов канал само за художествена музика - без естрада и текстови предавания. Смята се за една от стилните и сериозно изградени в света. Такава е оценката на световната критика. Между другото направих си труда да преброя чрез интернет, че на планетата има близо 690 радиостанции за художествена музика - от Чили до Япония. Да, звучи невероятно, но е факт! Такива има дори в индианските Колумбия и Перу, в ислямските Турция и Египет. Има 5 радиа само за музика на Моцарт! А у нас? След прибързаното ликвидиране на "Орфей" родината на Орфей и Борис Христов остана без подобно ефирно радио.
Какво друго може да се добави към тази горчива истина?

П.П. Наскоро си направих труда да слушам почти през целия ден програма "Христо Ботев". Останах изумен: с малки изключения, вечерта, през целия ден, "нон стоп"! - дразнещи слуха, дори направо кресливи американски и английски "тупалки". Не се пуснаха дори български и европейски шлагери! Да не говорим за художествената музика, при това дори и в малкото културни рубрики, при все че програмата се обявява като "единствената културна" и "оазис на културата".

 

Факел.бг: Очакваме и други мнения за музикалния подбор на БНР. 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  19.01.2017 15:44 | #5

Не сподерям политическите коментари със задължителния им националистичен привкус на Огнян Стамболиев‚ но уважавам десетилетните му усилия да направи позната и харесвана у нас румънската литература с нейните най-добри образци. Очевидно има вкус и към художествената музика и доста точно е уловил и посочил недъзите в музикалното звучене на БНР. Споделям повечето от констатациите му за музиката по ”Хоризонт” и особено по ”Христо Ботев”‚ не е далеч от истината и когато ги определя като столични‚ имайки предвид териториалния обхват на съдържанието им /но нали БНР има и регионални радиостанции?!/. Да‚ програма ”Христо Ботев” има нужда от преформатиране и изчистване на съдържателния си облик - и сегашната криза с ”Музикаутор” всъщност може да се превърне в необходимия катализатор за намиране на добро решение. Има място и за изцяло музикална програма на БНР‚ качена на дигитални платформи за излъчване. На времето ”Орфей” и ”Знание” бяха спрени и обединени с ”Христо Ботев” в една нова‚ 24-часова програма‚ не поради някаква прищявка‚ а именно заради технологичната невъзможност да продължат да се излъчват от предаватели на остарелия УКВ източен обхват‚ за който просто вече не се произвеждаха радиоприемници‚ за да се слушат тези програми.

Анонимен  18.01.2017 13:12 | #4

Всичко това е вярно. България вече може да се нарече Чалгария. Опростачи се всичко. Наскоро открих‚ че дори простите търци и турци си имат ефирни държавни радиа за класика! А ние? Къде отиде нашето прекрасно радио Орфей? А Радио Знание? Така че авторът на тази статия е напълно прав. Защо непрекъскнато трябва да слушаме рок‚ поп‚ диско‚ джаз‚ етно‚ рап по едно национално радио‚ което трябва‚ освен да информира‚ да възпитава‚ да дава култура?

Анонимен  17.01.2017 10:55 | #3

НАИСТИНА‚ НАШЕТО РАДИО СЪВСЕМ СЕ АМЕРИКАНИЗИРА И ГОЛЯМАТА МУЗИКА Е НА ЗАДЕН ПЛАН. НАПЪЛНО Е ПРАВ‚И АЗ КАТО ГО ПУСНА‚ КОГАТО ИМА МУЗИКА‚ НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА‚ ЧЕ Е БЪЛГАРСКО ИЛИ ЕВРОПЕЙСКО‚ДОКАТО КАТО ПУСНА НАПРИМЕР ГРЪЦКО‚ СРЪБСКО ИЛИ РУМЪНСКО РАДИО‚ ЗНАМ‚ ЧЕ СА ТАКИВА. БЪЛГАРИЯ СЕ ОПРОСТАЧИ И ЧАЛГИЗИРА. СЯКАШ НЕ СМЕ В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА‚ А НЯКЪДЕ В ТЕКСАС...

Анонимен  15.01.2017 23:05 | #2

За този аФтор и самоопределящ се като познавач‚ и също любимец тъдява‚ всичкото е еднакво зло - рок‚ джаз‚ порно‚ етно‚ копрофагия‚ Азис‚ зоофилия‚ американска музика‚ Н. Тодоров и какво ли още не. А‚ и Глория също :) Смешник. Въртял скалата на приемника си и спрем до Атина‚ Белград‚ Москва‚ Рим или Виена...

Анонимен  15.01.2017 20:40 | #1

Има чудесни американски певци и групи‚ с мелодични песни‚ но защо музикалните редактоки пускат креслива ”америчка” музика‚ е друга тема.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: