Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Бог е най-големият демократ

25.12.2016 1

Текстът е от разговора, проведен в предаването "Съботаж с Румен Леонидов"

 Икона "Богородица и младенеца", автор Пламен Капитански 

Р.Л: Днес, уважаеми приятели на „Съботаж“, на втория ден на Рождество, ви предлагам да поговорим за неща, за които не всеки ден се говори – за видимите и невидими реалности, за това що е душа и що е Дух, защо толкова често хората ги разместват и объркват местата им, какво означава кръстния знак, защо при него докосваме първо челото си , а накрая сърцето си. Ще се опитаме да надникнем в тайната сила на молитвата, в която не всички хора вярват, но и да разберем към кого трябва да се обръщаме в молитвите си - към Бог Отец, към Христос, към Богородицата Мария или към Светия Дух. Ще стане дума и за решаващата роля на родителите във въвеждането ни в Бога, както за развитието на най - ценната ни душевна функция- интуицията. Защото тази изтънчена чувствителност е дар божи и трябва да се развива. И не на последно място – ще поговорим за междувремието, онзи отрязък от време между хилядолетията, в които битката за човешките ни души става особено свирепа, кървава и безпощадна. 

Мои гости са отец Александър Лашков, Екатерина Илиева и журналиста Стойчо Керев. Но първо ще помоля отец Александър да благослови всичките ни слушатели…

Отец Александър Л:ашков: Честито Рождество Христово на всички слушатели! Бог да благослови и тях, да благослови и семействата им, да благослови домовете и да благослови и начинанията им. Да им помага във всичко, да сбъдне мечтите им и да ги пази от всяко зло. Амин!

Р.Л: Амин! Дай Боже! Благодаря ви, отче. Но нека първом да ви питам как да помогнем на онези люде, в чието съзнание няма Бог, но има повече вяра в култа към личността, отколкото в Христа, отче?

Отец А.Л.: Това, че Бог не е направил нещата така, че да е категорично ясно неговото съществуване е много мъдро и дълбоко промислително, защото, ако беше ясно, че Бог съществува, както е ясно, че в дъното на коридора е кабинета на нашия началник, нямаше да има място за вяра. Ние просто щяхме да знаем, че Той е там, нашият Дух, съзнанието ни било насилено или не би ни останало право на избор. А Бог е направил нещата, да го кажем 50 на 50 –  знаем фактите, знаем доста неща за Вселената, за Космоса, за гравитацията, за центробежната сила, знаем доста неща от науката и всеки преценява за себе си. Бог ни е оставил избор да го приемем или да го отхвърлим.

Р.Л.: Значи Той е най-големият демократ?

ОтецА. Л.: Точно така е. Бог не ни насилва и затова, когато възпитаваме децата си не бива да ги насилваме да вярват. Трябва да създаваме у тях религиозни навици, да създаваме у тях нравственост и морал, но когато те пораснат и станат зрели хора, ще могат сами да преценят.

Р.Л.: Да чуем какво мисли Екатерина Илиева…
Екатерина Илиева:
Не съм съгласна, отче с това, което казахте, какво значи да не ги насилваме? Ако вероучението влезе в училище като предмет, който е изучаван, както са го учили нашите родители, това не е насилие, дори не е и категорична религиозност. Вероучението най – много плашат политиците ни. Защото е съществен вид ограмотяване. Иначе как ще помогнем на безверниците? Не можеш да разбираш нещо, без да знаеш нищо за него.

Р.Л.: Дават ми знак, че  трябва да прекъснем разговора за Бога, преди да сме го започнали, заради всекидневните новини. След тях музика, лъчи и продължаваме напреж.

Сега ще ви представя по-подробно моите гости. Отец Лашков е  теолог и музикант, завършил е Духовна академия в София и Музикална в Пловдив. Композира предимно църковна музика, автор е на 6 православни литургии. От 1993г. е свещеник в софийския храм „Св. Троица”, където съм кръстен и аз.

„Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса” е най-новата книга на Екатерина Илиева. Тя е автор и на три много съдържателни студии, цитирам: „Кои сме ние, откъде сме и защо сме?”, „За седемте християнски тайнства” и „Ехото духовно”. По професия тя е балерина, която след  като слиза от сцената се занимава с философия и педагогика.

Стойчо Керев  е известен журналист, педагог и медиен експерт, автор на десетки статии и есета, продуцира документални филми, не е политически обвързан и е специализирал в чужбина в областта на  телекомуникациите и разработване на нови проекти.

Скъпи гости, спорът започна, хванахме бика не за рогите, а за опашката. Трябва ли да се изучава вероучението или не трябва, г- жо Илиева?

Е.И: Аз съм на позицията, че ножът вече е опрял почти у кокала, че е крайно време вероучението да влезе в училищата.  Първо, заради времената, в които живеем и младите поколения не са подготвени да се противостоят. Да противостоиш не значи да действаш, а да можеш да устояваш. Нека цитирам Плутарх:
„По - лесно е да построиш град в облаците, отколкото да закрепиш една държава без религия и вяра в Бога“.

Р.Л: Ние сме построили този град, но какво ще стане, ако чакаме още 25 години наследниците ни да преминат през курс по вероучение?

Е.И.: Няма да удържим държавата си.

Р.Л.: Държавата ни в случая за нас е най - важното, но към тази дата още по -важно е в планетарен порядък да съхраним смисъла на живота, смисъла за света, животът на живото същество - Земята и нейните чеда – човечеството. Така ли е господин Керев или греша?

Стойчо Керев: Говорим за нещо, което е изключително дълбоко и то е свързано, преди всичко, с личния избор. Децата и с автомати да ги накараме да учат вероучение, няма да го научат, ако не го има вътре в душата на семейството, там, където всяка секунда, всеки ден децата общуват с родителите си. Нека се поставим на мястото на днешните деца. Те са постоянно облъчвани от най - новите медийни технологии. Интернет е най - малкото. Добавете към това как умовете им са подлагани на различни видове зависимости. Затова се питам, дали ако вероучението влезе в училището, то ще бъде част от новия дух на тези деца? Или и часовете по вероучение ще станат част от сегашната ни образователна система, което ще ги предизвика да се революционизират и срещу идеята Бог? Не трябва ли по - скоро пътят към вярата да е личен избор?

Р.Л.: Естествено, че е личен избор, но трябва да има и личен пример. Докато нямаме истински християни в родната и световна политика, искрено набожни – така да ги наречем, а не ултра религиозни, безпросветни фундаменталисти, дотогава идващите поколения нямат да имат пред очите си нито обществен пример за поведение, нито почтеност за подражание…

Въпрос и към тримата: Кой е най - големият проблем на днешното човечество, това, че мнозинството от християни по света в живота си загърбиха Христос? Или  че западната цивилизация, обсебена от бесовете на пълен нравствен упадък, доведе до естествената поява на варварите, които ще унищожат т.н. нов световен ред? Можем ли да кажем, че съвременната ни  цивилизация е толкова покварена, че е на път да изчезне, както библейските  Содом и Гомор? Или да търсим спасението на света в появата на шеста раса човеци? Отче?

Отец А.Л.: Ще позволите ли малко да се върна на предишния въпрос. Тук нямаме никакво несъгласие с г-жа Илиева. Аз съм за това да се учи религия, не казвам вероучение, но защото да не ги учим на вяра? Децата трябва да бъдат запознати с християнските идеи, а не да бъдат правени вярващи, защото върху християнската идеология е изградена цялата европейска цивилизация, осмелявам се да кажа, най - сериозната и най – значимата цивилизация в света. И за да я познават добре, младите поколения трябва да познават и религиозните идеи. Те се срещнат със свещената история, с  Христос, с делата му, с чудесата му и така нататък, да бъдат поне запознати с тях в училище, друг начин няма. От тук нататък – кое дете ще вярва, кое ще се колебае, кое ще отхвърли вярата в Бог, това е въпрос на личен избор. И силно зависи каква е традицията в неговото семейство. Да, децата са облъчвани с всевъзможни изкушения и най - малко с идеята за доброто. Религията учи хората на добро, това е нейната задача. И изкуствата, и религиите искат да направят хората по -добри. Най -голямата беда на днешния свят е, че няма нравственост. Хората не са морални личности, готови са да прескочат всякакви закони, само и само да постигнат собственото си благополучие. Както казва един герой на Достоевски в „Братя Карамазови“: – Как така няма Бог? Щом няма Бог, значи всичко е позволено!“ Да, днес всичко е позволено, защото хората изгониха Бога, този нравствен императив, авторитетът, който им налага, изисква от тях да бъдат морални личности.

Ст. К.: В една моя статия написах, че боговете днес са търговски марки. Смисълът, който съм предал в тези редове, е свързано с личното ми усещане за упадъка и края на цивилизацията, такава, каквато я познаваме. Бих се опитал да кажа това като емблема на новия свят- Боговете стават търговски марки, те са на фондовата борса, те се търгуват, оттам започва да се търгува и цялото човечество като индивидуалност. И когато тази индивидуалност се размие в общото, в колективното, престава да съществува красотата на света в неговото многообразие. За мен началото на края на цивилизацията, такава, каквато я познаваме, е дадено. И голямата конспиративна теория за нов световен ред твърде вероятно е да се окаже не конспиративна, а съвсем истинска теория. В този смисъл упадъкът на морала, разграбването на боговете от нас самите говори, че ставаме свидетели на онова, което в Библията се нарича „края на времената”. Просто предизвиквам към  размисъл.

Р.Л.: Не знам дали идва  края или сме в началото на края, нека да ни плашим поне днес, в светлите дни и часове на Рождество, многолюдната ни слушателска публика…  Но не знам защо говорите за богове, мисля, че Бог е един, единосъщен, така ли госпожо Илиева?

Е.И.: Благодаря за въпроса, но ще се върна към предишния, за да обясня: аз съм против твърде меката позиция на нашата църква за въвеждане на вероучението. Не всяко дете, което учи математика става математик и не всяко дете, което учи литература става литератор. Има ясна закономерност: първо трябва да знаеш, за да можеш да разбереш. Как ще разбереш Бога, като не си узнал за него?  Но защо нашата църква, след като може да скочи на протест за един нотариален акт за собственос, не скача вече четвърт век за въвеждане на вероучението? Та то е вид образование. Цялата ни цивилизация, цялата западна култура е построена върху фундамента на християнската традиция. Какво разбират нашите деца от всичко това? Те не знаят и не разбират. По време на една изложба чух три момиченца, които стояха пред картина с влъхвите и си говореха: „Ох, аз мислех, че влъхвите са жени!“ Това разбират нашите деца на бъдещето. Трагедия.

С.К.: Слушам ви много внимателно и си задавам въпроса: Как това, което искате да стане да дигне до тези млади същества?Как хората, облечени в дълги черни раса , с големи бради да станат симпатични на младите?

Е.И.: Има цели класове от жени, които минаха през Духовната академия и бяха подготвени за преподавателки по вероучение. Те са живи и здрави. И безработни. Стига църквата да пожелае да ги пусне в ход.

С.К.: Аз говоря и за чисто физическата симпатия към тях, която днес отсъства. Тя би могла да доведе до интерес и към много други неща. Вижте как западната култура умело пропагандира своите свети отци и се замислете.

Р.Л.: Аз мисля, че не само външния вид е определящ и въздействаш.

С.К.: Просто подсказах.

Отец А. Л.: Религията ще се преподава от жени и мъже, цивилни учители, а не свещеници. Да дам пример с Румъния и Гърция. В Румъния има над двайсет Богословски факултета, в Гърция си ходят с калимявките и това не е нещо странно, защото децата от малки са свикнали с тях. Преди 10 ноември срещам о улиците сегашния патриарх дядо Неофит, тогава архимандрит п и ми казва: Срещам едно момче, и ме гледа така, сочи ме с пръст е пита майка си: Мамо, какво е това? Толкова му е непознато.

 Р.Л.: Ние живеем все пак в държава, в която мнозинството е атеисти, няма какво да се лъжем. Имаме и малцинство от вярващи, те са скромни същества, не се бутат по радиа и телевизии, няма ги по първите страници на вестниците. Но все пак питам отец Лашков, грях ли е човек да е атеист?

Отец А. Л.: Можем да кажем, че се изповяда грехът неверие. Но веднага искам уточня – по какво ще ни съди Бог – по това дали имаме любов или нямаме. Ако аз съм вярващ и съм благочестив и съм редовен в църквата, но нямам любов, значи не съм добронамерен, не съм дружелюбен, а Го гледам с високомерие. Тогава  православието и вярата няма да ми спасят душата. Но ако имам любов, ако съм отзивчив, ако съм готов да помогна, Бог ще каже: „Да, той е скептичен по отношение на моето съществуване, но живее според моите повели и закони.“ И Бог ще си отсъди.

Е.И.: Значи пак опряхме във вероучението.

Р.Л.: Отецът каза – това няма да ми спаси душата. Това звучи абсолютно фантастично за редица хора, които не вярват в Бога. Какво става с душата след като отлети от тялото?

Е.И.: Отива, учи теория оттатък и се връща на практика тук.

Р.Л.: На мен ми казват: „Откъде знаеш, бил ли си там, кой се е върнал?“

Е.И.: Сведенборг твърди, че се е върнал много пъти оттам.

Р.Л.: Сведенборг никой не го знае от тази аудитория. Как можем да докажем, че наистина душата отива там, минава на някаква матура и се връща пак тука?

Е.И.: Не, матурата е тука, тук е практическото обучение. Душата си отива оттатък, прави се преценка и самопреценка какво е постигнато и какво не, там учи на теория и се подготвя за нов клас практика, пак идва тук.

Р.Л.: А тези, които са "оставачи"? В книгата ви „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса“  пишете, че те се връщат към  своето начало, но с малък, минимален опит…

Е.И.: Не са чак толкоз прости нещата, в книгата говоря за оставачи, но става дума за цяла еволюционна вълна, ние, човечеството, сме цяла еволюционна вълна. Христос е нашият модел и еталон и Той ни тегли на буксир. Ако изпаднеш от тази вълна-  тук дори и определението „оставачи“ не съвсем точно, ако си извън еволюцията оставаш във външната тъмнина. И може би влизат в друга еволюция след еони, не говорим за векове, а еони. (Бел.ред. Сега ние живеем в еон фанерозой, ера ценозой, период кватернер и епоха холоцен.)

Р.Л.: Господин Керев отвори друг интересен файл, че ставаме свидетели на края на времето на ХХ век… Не на края на историята, а времевата проекция на приключилия период върху територията на следващия.  В книгата си „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса“  говорите затова „задължително“ междувремие между всеки две столетия. С какво се характеризира този период ?

Е.И.: Това е нещо, което хората не знаят. Писах го много отдавна с тайната надежда, че ще помогна, но се оказа, че първо, книгата излезе доста по - късно, почти към края на муждувремието, и второ, човек научава нещо, когато се сблъска с него. Междувремието е период от развитието ви – ако развитието ни е вид спирала, тя полека – лека се превръща в елипса и тези космически открехвания, които се случват горе - долу през хиляда години, отварят път за нахлуване на душите от външната тъмнина в нашата еволюция. Това от наша човешка гледна точка не е законно, но щом Божият промисъл го позволява...

Р.Л.: И доста ужасно..

Е.И.: Пак се явява нещо като матура , но с много повишена трудност, защото, това, което нахлува от външната тъмнина, това са душевни разчленености, които са загубили връзката с Духа и чакат внедряване в следваща еволюционна вълна. Те са изцяло негативни и целта им е да се мушнат отново в нашата еволюция и всичко става за наша сметка, защото го постигат с измама. Превземат най-вече нестабилни души. Когато душата е нестабилна, уплашена, тя се прокъсва. Аурата става като дрипа и става лесно превземе душата, оттам и тялото.

Р.Л.: Естествено, това обяснение едва ли бъде възприето от всички слушатели, особено от масата уплашени души, но е много интересно, продължете…

Е.И.: Междувремието свърши. Сигналът за началото беше аварията в Чернобил, то започна 1986 г. и свърши 2014г. Затвори се тази пролука във времето, но тези разчленелости, които успяха да се внедрят в човешки тела, те не са си отишли.

Р.Л.: Виждаме, че не един Антихрист, а вече двама се появиха - черен и светъл… Но да се върнем към въпроса - каква е Дух и какво е душа? Мнозина не правят разлика. Отче, какво казва църквата по този въпрос?

Отец А.Л.:  Православните сме възприели, че човек е двусъставно същество. Той има материално тяло и душа, която е нематериална, духовна субстанция. Тялото е направено от кал, т.е, тези елементи, които ги има в природата. Душата е дадена от Бога, тя е духовна субстанция. Това е накратко – човекът е Дух и душа. Протестантите смятат, че между душата и тялото има Дух, което ние – православните, не приемаме. Има Дух и Душа и при смъртта Душата съблича тялото като дреха, отделя се и отива в отвъдния свят, откъдето е дошла и тялото отива откъдето е взето, в земята и човек се разлага на съставните си части. Светият Дух  е третото лице на Светата Троица. Ние вярваме в един Бог, който е едно същество, но има 3 лица, три личности, които са неразривно свързани – Бог Отец,  син – Исус Христос, и Бог –Дух Светий. Това е Светата Троица и затова сгъваме трите пръста  при молитва. Както казва св. Кирил Философ: „Слънцето е едно, но има диск, има светлина, има топлина. Едно слънце, но с три проявления.“ Така и Св. Дух е третото лице на Св. Троица. Това е вдъхновяващата, животворящата сила, този импулс в нас, който ни казва да творим, който ни дава идеите, води ни към първия стих, към първия мотив.

Р.Л.: А Дева Мария къде остава?

Отец А.Л.: Дева Мария е една жена, която е удостоена с неимоверно високата чест да роди..

Р.Л.: На нея молим ли се? Може ли да се молим на нея?

Отец А.Л.: Може...

Р.Л.: Но тя не е равнопоставена на Троицата.

Отец А.Л.: Можем да кажем: „Господи, помилвай ни!“ А към светиите се молим: „Молете Бога за нас, Св. Димитре, моли Бога за нас!“, а не „Спаси ни!“ Единствено към Св. Богородица можем да се обръщаме и то – Св. Богородице, спаси ни… Някой смятат, че е по-добре да се казва: Св. Богородице, моли Бога за нас. Тя е човек сложен на много висок пиедестал, с удивителната чест да бъде Божия избраница, в която да се въплъти, по действието на Св. Дух и Синът Божи, въплътеното второ лице на Св. Троица.

Р.Л.: Към Екатерина – защо с трите си пръста първо докосваме сърцето, а накрая челото?

Е.И.: Няма нужда да почваме отзад напред. Защо отче казвате, че само два принципа са заложени в нас – душа и тяло, след като  сме подобие на Отца и е казано в Светото писание, че Бог ни е направил по свой образ и подобие. Значи сме троични и също имаме дух,  душа и тяло, не може да сме разчленелости. Ние сме цялостни, ние сме Божие подобие. Тук вече се разминават нашите виждания. Аз съм свободна да си ги говоря тези мои разбирания, защото не съм обвързана с църковния устав и канон, но пак опираме до вероучението. Колкото туптящи човешки сърца има на тази планета, толкова са различни възприятията на Бог, защото това е най - личното нещо. Всеки възприема Бог със сърцето си, с душата си. Но Бог не може по друг начин да бъде познат, освен чрез душата. И Христос казва на Юда:“Помъчи се да разбираш със сърцето, а не с разума си.“ Това е инстанцията, която разбира. Мозъкът осмисля. Индивидуалният дух, който ни е даден, защото ние сме различни от животните, и те имат душа и сърце, но ние имаме и индивидуален дух, който е свързан в мрежата с всеобщия космичен дух, по това се различаваме.

Отец А.Л.: Няма всеобщ космичен дух, има Бог.

Е.И.: Че Бог какво е?Да не е старец, седнал на облаците?

Отец А.Л.: Защо „космичен дух”? Бог!

Е.И.:Защото цялата Вселена е Божия.

С.К.: Ставам свидетел на нещо много интересно и съм изключително ведър да го видя – това е консервативното срещу малко по - различното. Иска ми се като съвременен човек, живеещ в 21 век да се поставя на мястото на всички наши слушатели и ако в този момент чувам този разказ, този дебат между консервативното и малко по – раздвиженото мислене, ще си задам няколко въпроса: А дали ние в това студио сме длъжни да поучаваме, само защото пред себе си имаме ефира? И дали това, което казваме днес не е отдавна коментирано във всеки един дом.

Р.Л.: Едва ли изобщо е коментирано във всеки дом.

С.К.: И не би ли само заради това, Румене, да поставяме толкова сериозни жалони между видимото и невидимото. Повече от категорично, отче Александре е, че нашият видим свят се движи от невидими сили, че не можем да знаем във всяка една наносекунда дори какви са бъдещите намерения на тези невидими сили, дори станалата популярна поговорка:“Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му плановете си за утре.“ Утре е толкова често употребявана тук, по нашите географски ширини, че често не си даваме сметка, колко много сме зависими от невидимото.

Р.Л.: Добре, нека да преминем към друга тема, която ме вълнува - силата на молитвата. Отче, какво казва църквата, има ли такава сила или това са бабини деветини, както биха казали атеистите?

Отец А.Л.: Богословите имаме такъв израз: "Силата на молитвата е неимоверно голяма." Но само да кажа на Стойчо… Да, моята позиция е консервативна, цялата църква е консервативна.

Р.Л.: Свързана е с традицията и съхранява традицията

С.К.: Но това не означава, че е лоша или добра, не оставайте с това впечатление…

Отец А.Л.: Аз съм консерватор и го казвам с гордост. Архимандрит Серафим, който е написал прекрасната книга „Беседи за живота след живота” казва: „Църквата е консервативна и трябва да се гордее с това”, тя ако не беше такава, нямаше да запази нищо от онези ценности, които са й дадени. Кажи ми каква ти е молитвата, за да ти кажа каква ти е вярата, какъв ти е духовния живот. Ние, вярващите православни смятаме, че молитвата, това е диханието на Душата. Както тялото без дишане се задушава, така и душата не може без молитва. Молитвата е общуване с Бога, пряка връзка с Твореца, със Създателя, чрез който всичко живее, пулсира, и се развива и ражда и умира.

С.К.: Отче, това ли е връзката с онова невидимо, за което говорихме преди малко? Така ли можем да общуваме с него? И как да разбираме сигналите, които идват?

Р.Л.: Как да разбираме, че то ни чува? Екатерина, вие пишете, цитирам: „Същността на молитвата не е в това да се изрече хиляда пъти „Господи, помилуй, мене грешния!” вместо утринна гимнастика.“

Е.И.: Молитвата трябва да е пълно обединение на душата и на духа, иначе не може да стигне до Бога.

Р.Л.: Как се постига това?

Е.И.: Пълно обединение на душата с разума. Може ли нещо смислено да измисли разума, ако сърцето му не е препълнено. Христос казва, че от препълнено сърце говори устата. Това, че аз не съм консервативна, не значи че не застъпвам консервативното вероучение. Аз съм най - свирепият радетел за консервативното вероучение. Това, че мисленето ми е разчупило догмата и защото  съм свободен човек и мисля свободно.

Р.Л.: Това вече го разбрахме. Защо се молим само когато сме нещастни?

Е.И.: Така е устроен човекът. Да ви кажа един виц на Френсис Бейкън. Това е интелектуален виц, много се смях на него, но не знам дали всички ще го разберат. Един алпинист се катерил, но се изпуснали въжетата, котките и той висял на някаква клонка, точно пред самия връх, и извикал: „Има ли някой там?“ И чул глас : „Да,сине. Ти само се пусни и аз ще те въздигна при мене.“ Последвало мълчание и след малко алпинистът попитал: „А има ли някой друг?“ Това е, човешката природа винаги търси някой друг.

С.К.: Не винаги. Тук съм готов да споря. Не винаги. По - скоро човешката природа търси почукването, отговора и ако не го получи, престава да вярва. В хиляди случаи хората получават знаци от отвъдното и ги разчитат много правилно и нека не ги подценяваме.

Е.И.: Разчитат ги, ако са учили.

Р.Л.: Или на силната си интуиция.

С.К.: Всяка жена, която е помолила и е получила рожба, всеки един, който е помолил и е получил изцеление, всеки, който е дръзнал да се осмели да отвори сърцето си и в него е влязла светлина, няма начин да не е разчел тези знаци от отвъдното.

Е.И.: Пак опираме до консервативното вероучение. „Почукайте и ще ви се отвори” казва Христос, „Поискайте и ще ви се даде.” Това е закон Божи, него не го оспорваме.

С.К.: Това, което казвате в случая  е частица от огромното знание и ако отворим сетивата си, за да получим повече от това знание, би било като че ли нашите умове всеобхватно да разберат цялото количество информация, която иска Бог да ни даде.

Е.И.: Това е работа на възрастният човек, а точно за това частицата от знанието трябва да влезе в училищата, иначе няма спасение да нашия народ.

Р.Л.: Май стигнахме до разбирателството, че съществуват висши сили, които въздействат върху нас и човешката история… Господин Керев във ваши текстове застъпвате често тезата, че днес се води грандиозна битка за душите. Кой я води, защо я води, обречени ли са всички зомбирани или има надежда за споходените и утешените, смирените и състрадателни люде?

С.К.: Моята гледна точка е малко по -различна от тази, която споделяме днес в това студио, но щом ме питате ще ви отговоря. Това е моя лична хипотеза, с която не натоварвам никой. Според мен Земята е едно от най – красивите места в галактиката.Тя е безценна, както със своите ресурси, така и със своята дълбока духовност, включително и общия земен дух. Ето защо човешките същества стават още по - ценна стока с безценните си души, стока за други невидими сили, които обладават голямото пространство, наречено Вселена. В този смисъл, отче, ако искате го приемете като научно фантастичен разказ, в днешно време ставаме свидетели на неописуемо зловеща битка за всяка отделна душа. Нейното откъсване от дълбокия корен на източника й, на Създателя й и прехвърлянето й към други, зловещи светове е частицата от монетата, която натежава везната към Злото. Редно е да си зададем въпроса: „Кой определя какво е зло и кое добро?“ За някой фактът, че Европа е напълнена от толкова много низши същности,  това добро ли е? Дали европейците осъзнават, че за тях това е зло? Каква е битката тук, на голямата, дълбока игра на същности, в която превес взимат тъмната или светлата страна? И дали тъмната и светлата страна всъщност са определението за добро и зло? Не си ли даваме сметка, че в тази битка за всяка отделна човешка душа манипулативното поведение на онези, които искат да се сдобият с ценните стоки, наречени човешки души, употребяват всички възможни средства? Представете си, че аз съм този зъл гений в момента и взема душата на Екатерина, или взема душата на…

Р.Л.: Моята е готова.

С.К.: Ако взема душата на отец Александър, с всички й опитности, и с всички й знания..

Р.Л.: И я прехвърлите към тъмната страна на мироздането...

С.К.: Не това, ако просто я задържа за себе си.

Отец А.Л.: Не може да ги вземете без нашето съгласие и без волята Божия.

С.К.: Ето затова се води битка, Отче.

Е.И.: И още как.  Да, разбира се. Близо съм и до вашата теза. Разбира се, че се води битка. Ние сме в разгара на най – страховитата библейска война Армагедон. Тя върви в момента. Знаете ли как се казва една област в Сирия?  Наполеон е казал, че това е най -чудесното поле за битки. Харма Гедо. Какво значи това? Армагедон! И войната вече върви.

Р.Л.: Битката горе отразява ли се тук, или обратно, дали тя е паралелна с онова, което става тук?

Е.И.: Те са свързани, полетата са взаимосвързани. Както горе,така и долу. Но това, което е долу, винаги дава резонанси горе.

Р.Л.: Отче, какво мисли църквата за небесните битки?

Отец А.Л.: Аз мисля, че няма битка горе, горе е Бог. Дяволът, според християнската доктрина, е най-съвършеният ангел, Деница или Луцифер, носител на светлината, който е бил толкова съвършен и в един момент са възгордява. Това е дяволският, първият грях – гордостта. Бил е низвергнат, свален от небесата и става демон и тези, които са с него. Те са тук, те са наречени поднебесните духове на злобата. Бог е горе с небесните ангели, Бог е чистото, любещо същество, а те са тук.  Христос казва:„Князът на този свят, дяволът е тук.” Той властва сред нас, хората, той не е на небето. Горе няма битка. Навсякъде властва Бог.

Е.И.: Но те са невидими. Злото е невидимо за нас, нали затова има сили, които искат да разрушат цялата човешка еволюция, за да властват.

Р.Л.: Да попитам и тримата - грях ли е да кажем, че Бог има нужда от помощта ни, от нашите молитви, от нашето усърдно позитивно добро, което ни различава от хората, които нито вярват, нито изповядват доброто? Има ли нужда Бог от нашето съпричастие, което е и вид помощ?

Отец А.Л.: Бог няма никаква нужда от помощ, Бог е неизменяем, не се променя по никакъв начин.

Р.Л.: Грях ли е, ако аз твърдя обратното?

Отец А.Л.: Не бих казал, че е грях. Ние имаме нужда да славим Бога, да му се молим, защото това изпълва сърцата ни с надежда, с увереност, че не сме сами в тази Вселена, студена и с минус 270 градуса, че има Същество, което ни обича повече от нас самите, и ние, като влизаме в контакт с него се обогатяваме, черпим от неговата любов, мъдрост и доброта. Ние имаме нужда от това да славим Бога, да му благодарим, защото това ни изпълва с увереност и ни прави силни личности.

Р.Л.: Стойчо, трябва ли да се страхуваме от Бога или можем с любов  да му пожелаваме да е жив и здрав?

С.К.: Според мен, съществува много дълбоко общуване между човек и Бог. Дори в сънищата ни понякога получаваме послания, които идват, за да ни подскажат, че сме величествено безсмъртни, като самия Създател. В този смисъл е редно да си дадем сметка къде в големия път на Вечността се намираме  и какво искаме да оставим. Частицата, за която говорих от самото начало, светлина е тази, която съгражда ново съзнание, ново мислене. Архангелите на промяната са тук на земята и  с тях е добре да се съобразяваме, защото те са около всички нас.  В това студио може би присъстват един от тях, може би стои отвън, пред прозореца на студиото, и ни слуша, какво си говорим, може би е седнал до звукорежисьорите в апаратната и ни гледа оттам през стъклото , но съм сигурен тук около нас има поне един тях.

Р.Л.: Дано освен него, да ти чуят и повече от днешните уплашени души, които са податливи и безсилни пред силата на мрака. Вашите заключителни думи?

Е.И.: Мисля, че Бог се зарежда от молитвената ни енергия и ни прави проводници на неговата. Ние не може само да смучем от Него и да сме статични консуматори. Трябва да сме проводници на Божествената енергия. В такъв смисъл е взаимовръзката. Иначе ако не се молим на Бог, ние сме като изключени електрически уреди, неработещи.

Отец А.Л.: Това е така. Ние сме уредите обаче, а не Бог. Той не се зарежда, това е абсурдно. Как може Бог да се зарежда и да бъде зависим от микроскопични същества в безбрежната Вселена?

Р.Л.: Както родителят е зависим от децата си, така и Бог е зависим от своите чада, така го разбирам и аз.

Е.И.: Бог така възлюби човека, че ние сме любимото чедо на Бога.

Р.Л.: Тук трябва да приключваме. Скъпи нам слушатели, надявам се да сме ви били полезни в търсенето на познанието, че сме спомогнали с този разговор да станете мъничко по-просветлени. Бъдете осне живи и здрави, бъдете посетени и утешени! И нека има повече Бог във всичко – от помислите ни до делата ни. А днес завършвам така: „Да бъде Бог! Амин!

26.12.2015

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  28.12.2016 15:48 | #1

Думи на дреп; дреп на кило; кило на кила: леонидовщини‚ че и по-лошо. Ъ‚ бе! Не си ли Умръзнахте сами?

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: