Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

В маковата нива

03.12.2016 1

Самоиронична поезия от Виктор Самуилов

 

  

ПРИПИСКА КЪМ ОМУРТАГ

И да си Крез,

и да крееш,

все едно ще прозреш:

 

Човек и добре да живее,

не живее добре.

 

 

ВИКТОРИАДА

Често ми се случва, щом ме запознаят

с някой шегаджия и библиофил:

– Виктор ли? – хитрее. – Драго ми е, зная:

Виктор като краля – крал Емануил.

 

Минал съм край краля. (Както е и редно.)

“Victory” - цигарка, сакче - “Victor Chance”...

Victor Chance обаче, сиреч, шанс победен

не реди победи в моя пасианс.

 

И какво, че дами припознават в мене

водопад и остров, езеро и град...

В упреци и смешки одъртях с рефрена:

- Ех ти, Митя-Витя – октомвриец млад!

 

Чашата горчива вече чак ме дави

с див бъркоч от грижи, грях, злочестина...

Тъкмо да я счупя, хорът изревава:

- Витя, Витя, Витя! Витя, пей до дна!

 

 

ЕДНО НАУМ

Възторзите на плебса

не са ми в тон

с девиза:

 

Отнасяй се със скепсис

дори към скептицизма.

 

 

САТИР

Не бях, за щастие, примамен

като придворен „шутаранга”,

така че с глуми като гламав

се зъбя щърбо на тирана.

Размесил в цеха на сарказма

и хал, и поизтляла дарба,

най-популярно се доказвам

с доказана непопулярност.

 

Не съм, не съм Сократ – Сократ е

презирал втората си риза.

А аз – нещастна бройка в щата –

към нощната агора слизам

с две-три разтушки не за продан,

с язвителната си гримаса

и там, за радост на народа,

осмивам себе си на маса...

 

След песнопения и прения,

когато вкъщи се изсипя,

признавам, че в едно съм гений:

не съм се женил за Ксантипа.

 

 

ИЗГУБЕНИ В ПРЕХОДА

Бяха вери в химери, в светли съблазни...

Добро не покълна...

 

За едни животът отмина напразно.

За други – напълно.

 

ЗИМНИНА

Между дъжд и сняг. Неделя.

От терасата следях:

две антики мъкнат зеле

от пазарчето – до тях.

 

Теглят в кишата чувала.

Дирята му – на зиг-заг.

Двойка хърбави хамали.

Спрат. Отдъхнат. Айде пак.

 

И ги всмуква в анонимност

мравешката суетня

между есен и предзима,

между глад и зимнина.

 

Бях високо – да помогна.

А навярно и не бих.

Но говедото се трогна:

посвети им стих.

 

БЕЗИЗХОДИЦА

Така е:

отчайващ е статусът.

Но скръбта надделейте напук

и дайте криле на мечтата си!

 

Поне тя да се махне оттук.

 

ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА

Завлече ме тъпият спор

„Що е човек за човека?”

и аз срещу общия хор

хвърлих и Кант, и Сенека,

притурих цитат от Вийон,

мъдрост от Макиавели...

но ето - сред тоя бонтон

злостна псувня ме уцели.

 

По принцип не съм моралист.

Личната теза увисва,

щом двете страни раздели...

 

Пък и скандалът ме вкисва.

 

- Оттеглям речта си назад.

Прави сте - рекох, - признавам:

човек за човека е брат!

Още от Каин и Авел.

 

ПИТАШ:

Защо няма култура

в това псевдокултурие диво?

 

Житният клас е бурен

в маковата нива.

 

СРЕД ХАЙЛАЙФА

Отворих пощата: покана

за важен прием. Нас?! Ега си...

Но прошлякът у мен се хвана.

И кацнахме на шведска маса.

 

Ох, по-добре да бях си кютал

у нас на пилешко бульонче.

За чий ми беше да се бутам

за сантилитър „Бяло конче”?

 

Окепази ми сос сакото!

И се усетих сред елита

леке

с леке върху живота

(освен, нали, върху пепита).

 

Едната чест крепи човека.

И я прахосах. За огризки.

И височайши смях отекна.

И да умра ми се прииска...

 

Но сгушвайки се като коте

така,

че всеки да ни види,

жената ме целуна кротко:

- Леке, леке, ама от стриди!

 

ПИСМО ОТ СТРАНСТВО

Родни партийци,

merci за усилията.

И thank you, и dank, съответно.

 

Че ни разгонихте първо фамилията.

А сетне –

и целия етнос.

 

ДИАЛЕКТИКА

Да внушиш, но какво, на детето си?

Да възпитаваш ли? Свърши!

Щом човек за човека, простете, е

или брато - или мърша.

Щом почтеният мъж, съвестливият,

дето... така де... за брата...

е и смешен, и жалък сред дивите

звънки права на парата.

Щом във всичко са подлог подлогите,

дезодорирани тънко.

Щом се шири победната логика:

абе, гадняр е, та дрънка!...

 

Май че принципа стар на познанието

трябва така да допишем:

 

Битието определя съзнанието

като напълно излишно!

 

ЧЕСТНО КАЗАНО

Знам, че е трудно

подир толкова блянове и химери

целокупно да не посърнем...

 

Но не губете надеждата си! 

Че ако друг я намери,

няма да ви я върне.

 

ВЕНЕЦ НА ДЕЛОТО

Насред върховното усърдие

внезапно рухнах, за беда.

И мигом воля, сила, твърдост

се изпариха без следа.

 

Сащисани и изумени,

дори съперници по бранш

се разкрещяха с мойте фенове,

та да ми вдъхнат нов кураж.

 

Навярно съм изглеждал жалко.

Апелът бе един и същ:

- Стегни се! Напъни се малко!

Не се предавай! Ти си мъж!

 

И аз, заради шанса златен,

душицата си сбрах в юмрук.

Напънах се...

                           И в тишината

отекна непристоен звук.

 

А – Я

От А към Я запраших вчера.

Потеглихме – халал му вера –

с разкошен джип:

парам-паджик...

 

От Я към А обратно гилам.

Понеже в Я бе майко мила,

кървя пешком:

и нищ,

и хром...

 

...към тебе, А, мой роден дом!

 

ПИРОВА СКРЪБ

Речта подменихме с речи,

стихосбирките – с гръмки сбирки...

Разбунена гмеж юрдечки,

пресипнал пазар мисирки.

 

А скоро е Коледа. Трепка

снежецът над стоката свежа.

Охранват ни – тясно е в клетката,

един по един ни разреждат.

 

И вече се опват трапези.

И вече дрънчат коктейли.

Уригват се. Мляскат. Замезват:

пълнен поет със зеле.

 

 Прочетено в сп. Факел

КОМЕНТАРИ

Анонимен  06.12.2016 15:56 | #1

Бисерчета‚ неземни

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: