Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Преброяването на щурците започна

06.11.2016

За стихосбирката "Оса"

 

 

19.11.2005

Румен Леонидов

Любо Николов живее от години в Америка. Преди да замине за там, той беше известен поет в България. Сега в България поезията не се радва на каквато и да е популярност. За това нека (за малко поне) заедно да се зарадваме на небесния факт, че този български поет, макар и с щатско местожителство, продължава да издишва живостта на изящното ни слово.

Странна е тази "Оса", която се бори за живот между " Разрязаната ябълка" и "Поетите на Айова". Странна е тази оса, защото не ни се зъби грозно, не е по американски алчна и лакома като нашите демократи. Не се прави и на пчела, нито на пеперуда ­това е осата на паметта, тази "мършава египетска царица", която жили, когато целува, и звъни, когато душата ни се моли да заспи.

Николов е поет на предметността, на природната сетивност, текстовете му са осветлени от човешката естественост на необяснимата тъга, която носи наслада и прехласва.

Това е жаждата на мигновението да се запечати за по-дълго и за повече като микроскопична вечност.

Завиждам на Николов за хармонията, с която живее в себе си и със себе си. Хармония, която тук би се възпрпиела като вид уют. А става дума за свободно пребиваване в битността да бъдеш инструмент от божествения оркестър на щурците.

Любомир Николов не е от обикновените творящи, той ­ не пее, не възпява, не обяснява ­стиховете си и те не опяват спомените му, не описват неописуемото, не се обясняват с необяснимото. Тук всичко е завършено като форма и съдържание и наподобява на глинен съд, изпълнен с омайваща течност.

Ако знаете шифъра на поезията, ще схванете мигновението, когато камъкът тече, а водата се вкаменява ("Сталактити"). Но ако сте се закодирали единствено в "Шифърът на Леонардо", не спирайте, а отминете по живо, по здраво.

Появата на тази тънка книжица ме кара да мисля, че вече е започнало истинското преброяване на щурците. Едно, че малко останаха, второ ­повечето се отучиха да бъдат себе си, да са щурци, трето ­- световното общество на мъртвите поети ни задължава да съобщим, че все пак щурци има. И вестта за тяхната глобална смърт е силно преувеличена.

Българската литература като цяло не успя да си създаде свое лоби в културна Европа. Нито в Новия свят. Но мисията задължава.

 

 в-к "Политика"

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Зелда 15