Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Катедралите летят към небето

14.10.2016

От Асен Валентинов

 
 
Катедралите се издигат над гълъбите, както гълъбите летят над катедралите в зависимост от това дали е ден или нощ, кога едните спят, а другите пътуват. Понякога куцото момиче е седнало на плочите на площада и с едната си ръка храни гълъбите, докато с другата опипва невидимите стени на катедралата. Това е неговата тайнств
ена игра, тъй като то отдавна не се събира с останалите деца, които се гонят по сънните улици зад катедралата, ловко подскачат по изрисуваните квадрати на тротоара или върху опънатия под нозете им ластик. И така, залисани в игрите си, те много пъти ще излязат от огнения кръг на слънцето, за да попаднат в обсега на сянката на летящата към небето катедрала. Защото тя е центърът на уличното и небесното движение  и законите й опровергават всичко, което сте научили  дотогава. Покрай нея минават трамваите, придържайки се строго към релсите, без да поглеждат нагоре, без да губят търпение, понеже знаят, че сянката й някой ден може да ги настигне и да ги превърне в пепел и прах. И дори когато просяците се настаняват по стълбите й, те престават да мърморят, да се закачат помежду си, тъй като вече са разбрали, че няма нищо по-нелепо от това да умреш в горещ августовски ден под сянката на катедралата.

 

Тук  пресекват всички гласове и възклицания, всички викове и гръмотевици, защото катедралата бди като достолепно чудовище над препълнените сергии, над човешката врява и глъч, над хилядите обречени деца, чак до залеза на слънцето. Тогава заключват вратите й и катедралата постепенно се отдръпва от земното пространство, за да се отдаде единствено на себе си. С полузрака се променят цветовете й, както и представата за нейните предели. Сега е опасно да я вдишаш или да се докоснеш до стените й. И когато момичето открие, че си играе с чужда сянка, то непременно ще се стресне и ще си тръгне решително към къщи. Но едва ли ще намери дом и сън, по-истински от нея. И само оня, който продължително я гледа, навярно ще усети, че сянката й е нямо огледало в студеното море на светлината. Че сърцето й е златен кошер, захвърлен съд сред вековете,където се събират небесните лъчи, преди да се превърнат в хора, птици и дървета. Катедралите летят над гълъбите,както гълъбите се издигат над катедралите и независимо от това дали е ден или нощ, сърцата им кръжат като огненикълба в емисферите на сияйните планети.

 

 


 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: