Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

"Дух над мене" - последната книга на Цвета Трифонова

11.09.2016 3

Излязоха любовните писма на Яна Язова до проф. Ал.Балабанов

   

Цвета Трифонова (1944 – 2015) родена в Ямбол. Завършва Полувисш институт по съобщенията и българска филология и история в СУ „Св. Кл. Охридски“. От 1981 г. до края на 2009 г. работи в Инсти­тута за литература при БАН. Автор е на четири монографии: „Архив Н.Вапцаров. Аналитичен опис“ (1992); „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“ (2004); „Писатели и досиета“ (2004) и литературоведския сборник  „Георги Марков. Да пишеш за да можеш да умреш“ (2012).

Публикувала е над 100 студии, статии, предговори и рецензии ва кадемични сборници, книги, алманаси, списания, литeратурни вестници и сайтове. Съставител,  редактор, автор на пред­гово­ри, бележки и справочни апарати на четири книги на български писатели – „Мойра. Еписто­лар­ният роман на Яна Язова и Алек­сан­дър Балабанов“ (1996); романът „Война“ от Яна Язова; мемоарно-документалния сборник „Данаил Крапчев и вестник „Зора“. Незабравимото“ (2006). През 2007 г. редактира и подготвя за печат по чернова романа „Покривът“ на Георги Марков. Автор е на предговора, прило­жени­ята и бележките към творбата. 

  За НАСЛЕДСТВО НА ЯНА ЯЗОВА

1.Трифонова, Цв. .Яна Язова  и „Александър”, статия  за неиздадения тогава  роман „Александър Македонски”, сп. Летописи  1992,  № 11/12, с. 170 - 174

2.Трифонова, Цв. Тази история е стара, стара... Отнася се за романа „Александър Македонски”,  описан от мен в обширна статия  още през 1993, в. Век 21, № 34, 1993.

3.Трифонова, Цв. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов, статия, Приложение  на 13 а. е. – непубликувани  писма., сп. Летописи, 1994, № 5/6, с.241-261.

4. Трифонова, Цв. Яна Язова, статия В: Речник по нова българска литература. С, 1994, стр. 426-427

5..Трифонова, Цв. Странна и хубава – черна съдба, статия. В: Литературен форум, № 12, 1995

6. Трифонова, Цв. „Не искаме народен съд, а смърт”, откъс от романа „Война”, в. Литературен форум, №12, 1995.

7. Трифонова, Цв. Обратните пътища на Яна Язова, статия за ръкописа „Пътувания, срещи и разговори”, сп. Език и литература, 1997,№ 1/2,  с. 147-152; 

8. Трифонова, Цв. Дневникът на Яна Язова. Фрагменти. Сп. Език и литература, №1, с. 152- 163

8. Трифонова , Цв. Публикация на ръкопис  „Дневникът на Яна Язова. Фрагменти. Сп. Език и литература, 1997, кн. 1/2, с. 152 - 163 .

9. Трифонова, Цв. Книга, впримчена в капана на историята,  студия за романа „Война”, сп. Летописи, 1995, № 5. Стр. 31- 43; с откъси  от непубликувания  роман.

10.Трифонова, Цв.Завръщането на капитана. Рецензия за романа „Капитан” от Я. Язова, в-к Лит. Форум, №37, 1996

11. Трифонова, Цв. Сага за отсъстващата книга, студия. В: Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев.  2004, Изд. Център „Боян Пенев”, ИЛ, с. 314 - 332

12.Трифонова, Цв. Проф. Александър Станишев в романа „Война” на Я. Язова., в.к Про/ Анти, 28. 05 - 3.06, 1999.

13.Трифонова, Цв. За красотата на един морален подвиг,  за романа "Война", в-к Бълг. Нация, март 2007.

14. Трифонова, Цв. Пътят на една книга. Горчилка вместо празник, интервю в ПРо/ Анти, 21. 12. - 10. 01, 2002.

 

 

Необходимо обяснение от издателя

 

Това не е второ издание на „Мойра. Епистоларният роман на Я. Язова и Ал. Балабанов” (1996), защото настоящето включва половината от предишното съдържание на сборника – тук присъстват само най-интересните писма на писателката до любимия й  и нито едно на знаменития професор до нея.

Причината е,  че „Мойра“ има двама съставители – Цвета Трифонова (1944–2015) и Петър Величков,  които равнопоставено и поотделно държат правата върху изданието, което отдавна е изчерпано.

Когато Цвета ми изпрати компютърния набор на целия ръкопис и ме помоли да й съдействам за издаването му, аз не знаех нищо за взривените им лични и професионални отношения. И се съгласих на драго сърце. Започнахме работа -  тя определи формата, големината на буквата, вътрешното оформление, одобри облика на корицата. И сама се отказа от добавения за печат следговор, в който най-подробно разказва версията си за обстоятелствата около подготовката и издаването на „Мойра“.    

Буквално на следния ден от приятели във фейсбук научих за внезапната й кончина. Бях направо зашеметен от трагичната новина и веднага пуснах във „Факел.бг“ – като печален некролог – предговора й към „Дух над мене“. И  моментално си навлякох гнева на моя приятел Петър Величков, който публично ме заплаши, че ще се срещнем в съда, ако книгата излезе в първоначалния й вид. И с онези няколко реда от предговора й,  в които, без да му се споменава името, той явно се е познал.

Оказа се, че не само в живота, но и в смъртта Цвета и Петър остават завинаги разделени, разярени и непримирими. Нека Бог отсъди кой от двамата е бил по-праведен и кой е по-грешен, аз нямам право за гадая.

Последната мечта на Цвета Трифонова бе да види името си като единствен автор на този сборник. Но вече я няма и тя няма да има никаква възможност нито да оспори, нито да докаже авторското си право над цялото съдържание.

Затова след продължителни размисли реших да се вслушам в предупрежденията на П.В., че съдът може да ми се размине само ако в новото издание бъдат включени половината от вече публикувате писма, плюс „още нещо“.

След като се озовах в тази крайно нелепа, направо катастрофална ситуация - между даденото обещание пред покойната и законните претенции на другия съставител, прибягнах до жестоката, но необходима операцията по разделяне на любовните писма между Язова и проф.Балабанов. 

И понеже рискът при подобни наложителни разрези между слепени „сиамски близнаци“ е винаги много голям, възползвах се от правото си на „трети съставител“. И пожертвах писмата на по-себелюбивия от двамата духовни сродници като съхраних за читателите посланията по-нежната и по-праведната влюбена половинка.

Дано Цвета ми прости този приятелски и издателски грях. Дано Бог да я помилва… Аз ще продължа да се моля за душата й и за небесното й битие…

Румен Леонидов

 

     Откъс от книгата "Дух на мене" . 

     Писмата на Яна Язова до Александър Балабанов. 

     Цвета Трифонова – съставител, предговор, бележки, биографични  справки и приложения. 

 

     София, 5 април 1933 г. 5 ч. вечерта 

МоймилиАксел, виж колко сме красиви на тая карикатура. Днес отидох да взема няколко броя чак от редакцията и да ти изпратя да се посмееш. Вчера ти изпратих и моя профил от ,,Лит[ературен] глас“, но беше доста дебел и натъпкан плика, та много ще ме е яд, ако не стигне до тебе.Моля ти се, пиши ми дали си го получил. Днес нямаше писмо, но аз живея само за до утре, когато ще видя пак белия плик и ще забравя всичко и че Мо е сама, и че всички се прибират на обяд, че е било време и т. н. Нещо все ми казва, че това, което ще бъде, никога не е било.Тука всички се готвят за Рагуза. Багряна най-много. И Татяна Киркова днес ме срещна, и тя те чака, и тя иска много да дойде. А аз си мисля... така ми е сладко, като си мисля! За какво ли пък им се ходи на тях толкова? Те нямат Аксел, те няма да отидат там, за да гледат онова хубаво море с очите на Аксел. И тогава, колкото и да е хубаво да им се стори тъй, както е само един път в живота!! И после, какво знаят те и какво могат? Те никога не са били целувани тъй от някой ангел, те никога не са били тъй като мене на земя и небе. Кажи, нали много скоро МоиАксел ще бъдат пак заедно и никога няма да се разделят?! Ще ти дам  хиляда листа за един път... Аз съм толкова щастлива сега! Чакам Страхил да ми изпрати вестници със статиите от Лом, за да ти пратя да видиш как Мо беше там като царица.[1] Сега отивам на кино, за да се мине по-бърже времето до утре, и ще гледам как хвърчат нависоко. Аксел, добре ли си? Бъди силен. Ние скоро ще се съберем пак на оная вода, която не само е сладка, но сякаш има някаква магия. Отивам. 6 ч. е вече. Довиждане! Няма да го пусна сега, а утре сутринта като отида на пощата. И без това сега няма да върви. Ако има нещо, да ти отговоря веднага. 

МногомногомноготеобичамМо

 

София, 7 април 1933 г. 9 ч. сутринта 

Сега, макар и да е праздник, пак ще ида в пощата и дано днес намеря писмо от тебе. Може би като моите се бавят някъде. Дали някой не ги задържа до Рим?Вчера ме срещна Елин Пелин. Отиваше на заседание на Пен клуб, да избират делегат за Рагуза.[2] Сърбите искали да им се отговори точно колко хора ще отидат до днес — 7 апр[ил]. Елин Пелин е много отчаян, че те няма, и мисли, че няма да идеш. Аксел, нали непременно ще идем? Пиши ти отделно на Стефанович, че и ние ще идем. Веднага му пиши, че като гледам тая нахална Багряна как се е разперчила по целия град  да иде, просто ми припада.Знаеш ли, тя не позволява да те изберат тебе за делегат и всички насъсква — тя да била. Каквато дебела е станала, дано я хареса оня Драйнац.[3] Нека иде, мене нищо не ми е. Но тя против тебе се е разфучала. Ще видим как ще представи толкова България. Аз, когато стигна 40[-те] й годинки, чак в Америка ще ида и целия свят ще представлявам — ти знай, че тъй ще бъде.Мили Аксел, веднага се погрижи да съобщиш за нас да ни приготвят безплатно пътуване и там квартира и т. н. Много ти се моля веднага, защото, ако остана, а тия нахални баби  отидат, ще умра от отчаяние. Вчера, просто ме учуди, иде един  човек от чехската легация и ми дава една покана. Пълномощния министър на Чехословаш­ката република и Госпожата му и т. н. Ви молят да почетете с присъствието си техния чай... в неделя, други ден. Просто не зная откъде са се сетили и какво ще правя. Дай на Мириам писмо! Нека каже всичко подробно и за два­ма ни!

[Без подпис]

  

София, 9 април 1933 г.9 ч. вечерта 

Върнах се от чехската легация. Отидох с Дора[4] и проф. Казанджиев[5]. Бяха между другите Божинов, Ив. Попов[6] Ник. Балабанов [7], Морфова[8]  и т. н. всички хора тука. С тия бях, смеех се ...чувствувах, че аз съм това, което гледат... и т. и. Божинов е продал карикатурата за 2500 лв. на един богат... Колко работи имам да ти разправям!! Нали ти ми пишеш, че аз съм ти най- скъпо­то!? Аз!... Това е странно като приказка. Сякаш го чувам за първи път от тебе. С твоето меланхолич­но, едва ли не отчаяно писмо в чантата мина­вах през салоните като в някаква стран­на омая и чувствувах, че всички, като ме гледат, си казват в себе си: „тя е най-скъпата ...“ Трябва да съм била нещо страшно в лицето,че Бож[и­нов]­ изтича до мене и ми почти извика: „Но ти си страшно нещо тая вечер! Ти си чудовищно красива!“ А Дора ме целуваше много. Аз се унасях с тия твои думи и гледах как горя в огледалото с някаква черна светлина. Това е за първи път в живота ми. Този ми каза, че целия град ме търси и къде съм се загубила? Че той бил влюбен в мене!!! С най-голяма лекота обърнах всичко на шега. „Че, разбира се, казвам, като сте получили 3000 благодарение само на мене и като са ви откупили всички мои карти, естествено ми се чувствувате задължен...“ И ти се смеех на тебе, на отчаяните ти мисли, за твоето скоро „сам“ и че Мо няма да се задоволява с тебе!!!! Каква дива мисъл!!!

Когато 4 дена не получих писмо от тебе, аз се върнах на четвъртия, паднах в стаята си на килима и мислех, че повече никога няма да престана да плача. Аз със скръстени ръце горещо се молех на тая сила, която събра АкселиМо: „Господи пази го! Нека ме остави, нека ме забрави, нека никога не помисли за Мо, нека я намрази дори... Давам ти поезията си, давам ти сърдцето си и щастието, което ти ми даде, само запази го здрав! Нека живее, а мене дори да не обича...“ Всичко, всичко давах... само за тебе... Аз... величието!!... Тая вечер видях, че Мо действително е страшна сила. Вцепенението, което оставя мистерията в света. Много работи не зная, но усетих, когато дойдох, че тия твои приятели с щастлива усмивка те гледаха, сякаш си скрил змия в пазвата си.

[Без подпис]

 

София, 11 април 1933 г. 7 часа вечерта 

Да се смея ли, или да плача, мой клети забъркани Аксел, моя най-хубава и единствена любов, с тебе и с днешните ти две писма от Рим, не зная. И понеже аз съм такъв жизнерадостен човек, умрях да се смея на твоята мила, забъркана глава, на която косата тъй мека и къдрава седи... хем ми е жално, хем се смея.Иди във Виена, не ходи в Берлин, щом и от Виена можеш да вземеш всичко и като не искаш да отиваш толкова далеч, да бъдеш по-близо до Мо, а скоро двамата ще заминат за там и целия рай ще ги придружава. Ах, какво щастие чака Мо и толкова ще са щастли­ ви, и Аксел няма да е забъркан, и всичко... Но това всичко зависи само от вестника и как горещо чакам Аксел да ми съобщи, че всичко е свършено и наредено... Ах, Мо беше пред това пътуване така добра! Само с това заслужи вестника, нали? Веднага ми съобщи, щом уредиш, за което съм сигурна, дори ако можеш, и прати една телеграма, само с една дума: „Готово!“ и аз вече ще зная, че царството ни е осигурено и по Дунава, и Берлин, и Лондон чак, все заедно, та ако ще да умрат хората от отчаяние и завист. Сигурна съм, че за един ден — и всичко готово. И аз съм много щастлива с Аксел и само с Аксел и вярвам в ненадминатата сила на Аксел и тя ме привлича горещо ... като всяка слаба и беззащитна мушица огъня. И като свършиш с Будапеща, бързай за Мо. Писах ти в Берлин за Рагуза. Че искам много да идем. Че ти да пишеш на Стефанович, че ще идем, да ни запази място, както каза Елин Пелин и Дора и т. н.

Дора се чуди как да ме целува, да ме милва пред хората и в чехската легация едва ли не припадна публично от възхищението, което представяше, че й вдъхвам... Поканиха ме на гости у Влад. Василев[9] на имен ден на жена му, но аз бях преуморена и затова не отидох, а иначе тия маневри около мене не ме дори и раз смиват. Дотолкова ми са безинтересни. Но само като ги изгледам в очите, всички ахват от възторг към тебе и много други... Ах, тъй се е променил светът сега и в очите си нищо друго не виждам, такава силна вяра в щастието ме е обхванала, че не е чудно, че тя лепи тия нещастни създания около мене, че и те да се погреят, и те да се посмеят. О, те се смеят много, но тъй без възторг се хилят за поза...

Та Дора се е нагласила да се покрие в най-хубави рокли и пижами за тамошния плаж, че дано се излъже някой поне за еднодневен флирт. Другата е най-клетата. Кожата й увиснала, изведнъж паднала, много лошо... Но и двете се стягат. Дора настоява да си изпишем от пражката фирма, от която имахме каталога, коприни. Аз чакам те­бе и й казах, че по-късно ще я потърся. Ти ако мо­жеш, пиши ми какво си в състояние да вземеш, по-право какво си взел. Сивата рокля и без това съм ти я писала в листа с поръчките, но втория плат е вместо синия креп сатен там и черния креп ромен, нали разбираш? Тука ти го повтарям, защото може би няма да вземеш писмата още във Виена. Но ти си сигурен и с тях и аз съм спокойна и за тебе, и за това, което ще ми купиш­. Колко искам да идем в Рагуза! Нали там двама ще идем? И няма да си зает тоя път и уж най-законно ще бъде, ще гледаме морето, което безумно обичаме, и ще казваме, че уж морето обичаме ненаситно и на слънцето, и на зелено... Цяла мечта! ... Мисля си, виждам светът рай през твоите очи... Така хубаво ще бъде! И като имаме вестника, както сме силни, ще тръгнем по света и може би навеки.

[Без подпис]

София, 13 апр[ил] 1933 г.9 1/2 ч. сутр[инта] 

Тъкмо в тоя момент, мили Аксел, мое всичко в света, позвъни раздавача и ми даде твоята карта от Пиза, която е ето пред мене и ми казва, че ти отиваш за Берлин, където скоро ще бъдат и Аксел и Мо, нали? Хванати и все заедно, те ще оби­калят света — аз имам такова откровение сигурно за това — и тук под тая крива кула ще минат Аксел и Мо и навсякъде — стига Аксел да бъде силен и спокоен и да уреди всичко с вестника. А Мо е вярна, не скучае, щастлива е в света със съз­нанието, че чака своето щастие много скоро и многото комплименти вече не ме и тревожат... Божинов и той иска да дойде в Рагуза, луд човек! Но аз му казах, че ще се бавим две седмици и той май се отчая. Смешни хора..., както ти и писах. Ах, най-важното забравих от радостта, която ме замая от картата, че Аксел си иде, че скоро ще дойде да вземе Мо със себе си, че скоро ще каже на Мо кои са тия места, които горят и пращят!!! Хиляди такива са у мене, но аз със смях ги гоня да дойдат по-късно, малко по-къс­но, да не ме правят неспокойна и тъжна... И може би затова така щастлива като че ли пламнах в тая пролет, като не се смята изкълчения ми крак поради деликатните ми обувки — и затова тъй хората се смущават от мене. И Божин[ов] казва, че съм го смущавала! Представи си... остави ги, не ме интересуват. Какво щастие, че съм с тебе, че съм „в ръцете на оная сила“, която толкова забърка милата ти глава. И аз зная, че само за това хората ме гледат особено.

Вчера ти пуснах писмо за Будапеща и не можах второ да пратя за Берлин, защото късно получих плика с втория плик и картата, последни от Рим. Веднага още от пощата отидох на означеното място и предадох на вътрешния пост. Всичко ще изпълнявам тъй точно, на минутата. Разчитай напълно на мене. Не зная дали на първия ден на Великден да ида до Пловдив и на втория ще се върна... Ще видя. Хайде да спра, да пращам пи­смото. Всичко най- хубаво ми вземи! И тантели, и кожен, но много хубав колан. Ти знаеш, че това ми е слабост. Още от днес ти честитя отдалече Великдена, който за мене ще бъде обикновен делник, и ти давам единия лист, за който заповядваш в картата. Давам ти го с всичката горещи­на на Мо, която те обича повече от всичко на све­та. Това е твоя подарък за Великден. Довиждане!!! Твоя Мо. Дай ми и ти един лист!

 

София, 14 април 1933 г. 11 ч. пр[еди] обяд

 

Мой мили Аксел,

Току-що получих писмото ти от Флоренция и стоя с него в ръка като замаяна и от тебе, който си излязъл така ужасно красив на тясната и полутъмната (може би от всички умрели) уличка и зад тебе бялата кула до небето, над площада, гдето е бил изгорен Саванарола25, сякаш стои там бяла, за да казва винаги доколко той е бил висок и свободен като нея, над тясната уличка.

Но ти, ти с твоя портрет ме накара безумно да затъжа за тебе, дори да се зачудя дали ти, който си толкова пленителен там, си мой!! Стоя пленена и в Афродита, която се е родила във въобра­ жението на тоя човек  Ботичели, толкова деликатна и нежна, че твоето сравнение с мене ме кара само дълбоко да се отчайвам от резките черти на лицето си, които са от варварите, най-далечните на Афродита. Но като я гледам дълго, чувствувам с каква любов я е купил Аксел за Мо, виждам какво е видял в тая нежна глава и не зная дали това огромно щастие е мое, дали това не е златен сън...

Че си се отбил във Флоренция, по-добро не би и могъл да направиш. Трябваше да минеш и пак да видиш, и скоро с Мо, която никога не би спряла сама на тая уличка, та ако ще би не Данте и всички останали, а Бог да е бил там, няма да мине. То би значило, преди да стигне до лобното място на Саванарола[10], да изгори върху тая желяз­на верига, на която ти си стъпил. А колко се радвам за цялата Афродита! Ти толкова много ми даде в живота!! Всичко! Където се обърна, всичко ми говори само за тебе. И тая Афродита ще застане на моята врата изпратена пак от тебе да каже на Мо всичко от своя голям небесен свят... Колко съм щастлива! Може би слънцето, колкото и пъти да обръща земята, не намира по- щастлив човек от мене, та затуй все над мене стои силно, приятно и топло.

Трябва да отида до пощата и ако има и там нещо, да прибавя. Вчера не можах да ида, защото кракът ми беше зле изкълчен, но сега отивам. Колко е хубаво времето! Колко е силен вятъра за милиони листа от Аксел.

Винаги твоя Мо.

 

 

 

  

 



[1]  Става въпрос за сказка, изнесена от Яна Язова в гр. Лом.

 [2] Става въпрос за международния конгрес на ПЕН клубовете в гр. Дубровник , Далмация, през 1933 г.Българският ПЕН клуб е основан през 1926 г. Първият му председател е проф. Иван Шишма­нов. След неговата смърт от 1929 г. председател става проф. Ал. Балабанов — до 1935 г.

[3]  Раде Драйнац (1899—1943) — сръбски поет. Запознава се с Елисавета Багряна в София  през  май 1930 г. Заражда се бурна интимна връзка, която оказва влияние и върху творческата еволюция на поетесата. Вж. Димитрова, Бл., Й. Васи­лев. Елисавета Багряна. Силуети от нейното време. — В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. С., 1989

[4] Става въпрос за Дора Габе (1888—1983) — известна българска поетеса и преводачка. В писмата  Язова  фамилиарно  я нарича  Дора.

[5] Спиридон Казанджиев (1882—1951)—фило­соф, есеист, литературен изследовател, професор по  философия в Софийския университет.

[6] . Иван Попов (1889 — 1944) — дългогодишен дипломат, външен министър и пълномощен министър в Белград и Букурещ, отказал да подпише Тристрания пакт. Самоубил се в Букурещ през октомври 1944 г..

[7] Никола Михайлов Балабанов (1889—1969) — артист и автор на произведения за деца, брат на Александър Балабанов.

[8]Христина Морфова(1889—1936) — прочута българска оперна певица, сестра на композитора Александър Морфов, загинала трагично при автомобилна ката­стро­фа край  Пирдоп.

 [9]  Владимир Василев (1883—1963) — литературен и театрален критик, директор на Народния театър (1923—1939), основател и дългогодишен редактор на списание „Златорог“ (1920-1943

 [10] Саванарола, Джироламо (1452—1498) — италиански монах доминиканец, страстен проповедник  против  светския живот, теолог- фундаменталист. Заради крайни убеждения и религиозен фанатизъм е отлъчен от църквата и изгорен като еретик.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  16.09.2016 10:17 | #3

Еххх‚ Цвета! Достойна Цвета! Поклон.

Анонимен  11.09.2016 21:11 | #2

Сега се сещам‚ че Цвета не искаше повече да се занимава с Яна Язова. Казваше: - Когато съм се докосвала до нейната трагична съдба‚ винаги съм имала много тежки проблеми. Има нещо... Няма повече‚ не искам! - ставаше дума точно за преиздаване на тази книга. Не е за вярване‚ че това се случи - на другия ден след готовата книга! Понякога животът е НЕПРАВДОПОДОБЕН. Напишеш ли го - ще кажат: Измисля си...

Анонимен  11.09.2016 20:47 | #1

Трагичната съдба на Яна Язова да бъде все ”извън реда на нещата” се прехвърли и върху нейната изследователка. Не познавам човек‚ който да е имал по-големи проблеми с издаването на работите си‚ вероятно защото са много стойностни и доста хора биха искали да се възползват от канския й труд. Беше си наела и адвокат‚ известен юрист‚ почтеността изисква да заеме позиция‚ вероятно знае нещо по въпроса. Аз не помня името му‚ за жалост! ”Подарих” й заглавието на текста за Г. Марков‚ защото тя много го хареса - ”Отвъден присмехулник”. Питам се: Дали има ”Отвъден адвокат”?...Нито Я. Язова‚ нито Цвета заслужават такава съдба. евелина белчева

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: