Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Три бири "Ново време"

14.04.2016

Комедия в пет картини от Георги Василски

            

    Действащи лица:

 ИВАН – едър мъж

ТОШО – по-нисък, но по-дебел

СТОИЦА – най-дребен, но не дебел

ДИНЧО – наследник на част от къмпинг

АРАМ – продавач на две камили

ПЕНЧО – собственик на Жигули

  

                            ПЪРВА  КАРТИНА

 

 В десния край на сцената се вижда края на ламаринена лавка-гараж в околоблоково пространство на панелен комплекс. До нея, в средата на сцената има  две дървени маси с  по две пейки отстрани. Наоколо каси с празен амбалаж, отгоре скъсана маскировъчна мрежа за сянка. Отляво част от друг гараж. Лято и жега.

Иван, Тошо и Стоица влизат отляво и се запътват към масите.0

 

ТОШО: Имаш ли два лева, Стоица?

СТОИЦА: (бърка в джоба) На стотинки сигурно. За к’во ти са, Тоше?

ИВАН: Донес три бири!

СТОИЦА: Що аз особено?

ИВАН: Щото питаш.

(Стоица излиза към лавката, като си мърмори недоволно. Иван и Тошо сядат на масата.)

ТОШО: В последно време алкохолът се препоръчва с мезе, Иване.

ИВАН: Като няма пари, повече се препоръчва разделното пиене.

 (Стоица влиза и носи три бирени шишета. Слага ги на масата).

ИВАН: (пипа бутилките) Топли. (вика към лавката) Що топли, ма?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Жена ти да ги студи!

ТОШО: Топли са, щото са евтини. Евтиното не създава качество.

(Тримата пият. В това време влиза Динчо и застава до тях. Не го забелязват.)

ДИНЧО: Пак ли тая отмивка? Сложете й барем сол.

ТОШО: О, доде ли си? Да почерпиш?

ДИНЧО:  Додох си. С к’во да почерпя?

ТОШО: Как с к’во, бе, Динчо? Нали върнаха на баба ти къмпинга. Що са ти червени очите?

ДИНЧО: (сяда на същата маса) Не съм спал. Може да има три дена да не съм спал.

СТОИЦА: Харчите три деня по лесен живот, а се стискате за една бира.

ТОШО: За три бири.

ДИНЧО: Не съм спал, щото дебнех арендатор. С наследниците братовчеди дадохме върнатите справедливо ниви, които сега са морски къмпинг, на сливенски арендатор. Той внесе пет лева досега.

ТОШО: На човек?

ДИНЧО: Изобщо бе. Според него нямало нощувки. Денем идвали ограничено количество къпещи се, но вечер си ходели по евтините квартири в околните селища. Нямало нощувки. (изправя се) Но го хванах аз. Безответно по фекалката го хванах аз.

ИВАН, ТОШО и СТОИЦА: По кое?

ДИНЧО: (сяда) По фекалката, бе. Фекалката, дето отводнява нужника. Кога изнася човек? Заран изнася. Особено на почивка заран изнася.

ТОШО: И да не е на почивка, основно заран изнася.

ДИНЧО: Но особено на почивка. Тогава човек е отпуснат... Та крия се аз в храстите (кляка зад масата) и броя. Едно, две, три... Броя аз фекалните камиони и изчислявам. (изправя се) Хващам по триста грама на почиващ. По триста грама на почиващ и за три дена колко нощувки? Сто и седем нощувки. Пред очите ми този престъпник скрива сто и седем нощувки за три дена. Ето, на (сочи си бузата) одрах се от наблюдение... Веднага дойдох за адвокат. Да знаете честен и не особено сребролюбив адвокат?

СТОИЦА: В нашия вход има адвокат, но вчера го били след един развод.

ДИНЧО: Не ща бит. Подир побой озверяват  финансово. Ама ще си намеря аз и ще го скъсам от съдене тоя сливенски арендатор. Така рекох и на братовчедите: „Да го скъсаме от съдене тоя недобросъвестен арендатор. Ще ми краде от залъка, мръсникът му неден...

ТОШО: На село на фекалката й викат „златарка”...

ДИНЧО: Все тая... Ще ми пипа той от бабиния залък с мръсни ръце. Довечера да мина, ако сте тука?

ТОШО: Тогава ще почерпиш.

ДИНЧО: Имам само пет мръсни арендаторски лева. Вардя ги за адвокат. (излиза)

ИВАН: (Надига бутилката, пие бавно и я оставя на масата. Изправя се и удря по масата.)  Ето го хляба. Ето го бизнеса.

СТОИЦА: (оглежда се театрално) И къде е, особено?

ИВАН: (все още прав, вдига ръка) Във фекалката е хлябът. В нужника е хлябът днес.  (Тошо и Стоица го гледат слисано.) Не ме гледайте тъпо. (сяда) Всеки човек дава.

ТОШО: (все още стреснато) Да. Дава. Може да се опусне, но не може да пропусне.

СТОИЦА: Обществото като цяло дава.

ИВАН: Така ми харесвате. Народът дава, ние смучем.

СТОИЦА: Разбрах. Народът дава, ние смучем и богатеем. Ама смукането е държавна работа. Кой ще ни пусне на държавната трапеза, да й се бъркаме в макроикономиката?

ИВАН: Държавата, Стоица, е по големите работи. Когато се олее всичко, тогава идва държавата. А там, където  не всичко се е оляло още, дърпа частникът. По тесните места смуче частникът.

СТОИЦА: И пожарната смуче по някои тесни места.  Пожарната все още е държавна.

ИВАН: Пожарната е по големите работи, затова я командва генерал, дори главен комисар.

ТОШО: Значи пожарната е и в НАТО, щото там са генералите.

ИВАН: Всички сме в НАТОто.

ТОШО: Дали в НАТОто има нужници за обгрижване от частния сектор?

СТОИЦА: В НАТОто има химически тоалетни, особено.

ТОШО: Като на кмета, дето ги дава за концерти. Някои намирисват.  И в космоса имало химически тоалетни, но не знам дали са на кмета. Дали и там намирисват?

СТОИЦА: В космоса е вакум. Където не дишаш, не мирише.

ТОШО: В НАТОто има баня. Един от село служи на мисия и му благодариха на грамота, че вардел сапуна на НАТОто. Донесе си и маймунка.

ИВАН: (Разклаща бутилката и бърка в джоба на панталона. Вади дребни пари) Събирах за сандали (виновно), ама днес е исторически ден. Фани, донес три бири, щото днес е исторически ден!

ФАНИ: (глас зад кулисите) Тичам! Да не си у нас, бе?

ИВАН: (подава парите на Тошо) Тогава ти донес! (Тошо излиза, Иван се обръща към Стоица)  И да знаеш, работата е станала. Една работа ако се почне, после става.

СТОИЦА: Ако питаш мен, особено, работата е най-лошото нещо на този свят. Нищо по-лошо не е измислено във вселената от работата... (Тошо донася три бутилки и сяда)... Работа произлиза от раб, значи роб...

ИВАН: (пипа  шишетата) Пак топли… Да , роб, но роб на новото, на иновациите, а робът на новото става господар на бъдещето. Слушайте много внимателно.  Ние тримата правим фирма. Купуваме един агрегат...

ТОШО: „Златарка”, искаш да кажеш. Несъмнено дизел...

ИВАН: Нея. Работим здраво. Обикаляме родината. Смучем денонощно. Натрупваме капитали. Реинвестираме печалбата. Купуваме втори агрегат. Още повече натрупваме капитали. Купуваме трети агрегат. Районираме родината. Сдушаваме се с кметовете. Техни служители запушват по невнимание канализации, ние отпушваме. Даваме общоприетия процент на местната власт. Купуваме пореден агрегат...

ТОШО: Пак дизел, несъмнено...

ИВАН:  Ставаме холдинг...

ТОШО: Със секретарка...

ИВАН:  ... и с компютърна система за управление и с ремонтен завод...

ТОШО: ...завод на живота.

СТОИЦА: Трябва стая на жената. Във всеки завод, особено, искат стая на жената...

      ИВАН: ... с изследователски отдел, който прераства в научен институт, с връзки с обществеността, с рекламна дирекция, спонсорства, участие в жури за красота...

ТОШО: ... и футболен отбор..Всеки холдинг си има футболен отбор да пере парите.

              ИВАН: И като си помисля, колко оток сме загубили през годините, колко капацитет е минал безкасово, колко материал е изтекъл неотчетен...

СТОИЦА: Това беше старото време. Сега новото време ни дава много хляб и възможности. Как сме живели ние във старото време, акъл не ми го побира. Как?

ТОШО: Ми като сега. И тогава бирата имаше навика да свършва. (вика) Даваш ли на вересия?

ФАНИ: (глас зад сцената) Жена ти да ти даде! Аз не давам.

ТОШО: Губиш ни.

ФАНИ: (глас зад кулисите) Голяма мъка.

ИВАН: (надига се) Все някъде дават.

ТОШО: (става) И да знаеш, че ти е много слаба бирата.

ФАНИ: (глас зад кулисите) Пий уиски бе, майсъл селски.

ТОШО: И то ти е слабо сигурно.  Стоица, хайде бе!

СТОИЦА: (става) Що все ни овикват? За една вересия ни овикват. Па на митингите, дето се драх, ми казваха, че идвала хармонията. Каква хармония, като няма вересия. Що ли се драх... (излизат)

 

                                    Край на първа картина

 

                                     ВТОРА КАРТИНА 

                              

 

                        Обстановката същата. Тримата влизат пак откъм гаража.

                        

ТОШО: Учуден съм даже. Където и да поискаш вересия - гонят.

              ИВАН: Тихо, да не чуе Фани.(сядат)

ТОШО: На село имам две череши. Ще ги дам под наем. Наемът ще внеса солидарно за агрегата. Целият наем ще дам за агрегата аз.

ИВАН: Колко дават за две череши?

ТОШО: Едната е едра. Сигурно десет лева.

ИВАН:  Малко са. Агрегатът е високотехнологичен.

ТОШО: А ако заложа дограмата? Направих винкелово остъкляване и мога да го ипотекирам. Банките дават реклама...

СТОИЦА: Един, особено, си заложил рибата в язовира. Но банката фалирала.

ТОШО: Щото затворили гишетата, за да преброят рибата, навярно. За преброяването на риба трябват особено многобройни служители.

СТОИЦА: Тъщата има бяло платно за покров. Много върви бялото платно при чуждите туристки, особено. Трябва да я извардя, като храни котката. Тя го пази под дивана.

ИВАН: Колко метра е?

СТОИЦА: Сигурно два.

ИВАН: Малко е.

СТОИЦА: Тъщата не е едра. Те като остаряват, се смаляват.

ИВАН: Малко е. Трябва да се работи по проекти. Цяла България сега работи по проекти. Правим проект за международните финансови и рейтингови институции и присъединителните еврофондове, лапваме си паричките и хей камион здравей, здравей..

ТОШО: Кой ще ти даде пари за фекалка, дори да е златарка даже.

СТОИЦА: Като му намажем ръката, ще даде. Нали за това идват тука тия фондове, да им намажем ръката, особено.

ИВАН: Срещу приемливо надписани документи и политическа сила с която аз съм приятел отзад, всеки бизнес има бъдеще. Сами разбирате, че с две малокръвни овошки, пешкир за гробища и десет парчета краден винкел, не можем да почнем голямото и печелившо народополезно предприятие.

ТОШО: Ама силата отзад ли е?

ИВАН: Че къде другаде. Тя винаги чака отзад политическата сила.

ТОШО: Да пишем тогава, че ще гледаме бобри за кожа. На село има гьол. Ако дойде еврокомисия, че кажем, че бобрите спят дълбок , според сезона, сън. Или за прелетните птици?  Идва еврокомисията, къде са прелетните птици? Прелитат, казваме ние, затова се именуват прелетни. Но  им създаваме условия за кацане. Чакаме ги и непрекъснато им  създаваме скъпоструващи  екологични условия. Или за борба с къртичата напаст?  Ще изрием няколко купчинки и ще кажем, че се борим подземно. Нито една еврокомисия няма да иска да влезе подземно, за да освидетелства къртичата напаст. А?

ИВАН: (снизходително) Тодоре, Тодоре, няма да изплуваш ти от селския си водоем. Големият, печеливш проект на сегашното време, е интелектуален.

СТОИЦА: Акъл, особено.

ИВАН: Браво, Стоица. Например, проект за тотално преквалифициране на подлежащи на съкращение железничари...

ТОШО: Шурето на гара Своге работи описвач на вагони. Може да подлежи и той на съкращение. Да го запишем, а?

ИВАН: Може, но по-ценни са спирачите. По силата на служебните си задължения те мислят предимно негативно. За спирачът най-важното е влакът да спре. А Европа иска да мислим позитивно. За нея е важно  влакът да тръгне. За това ще ни даде пари Европа, за позитивно мислене ще откърти сума ти евро. Ти само кажи, че си позитивен и ще добиеш европроект. Ние предлагаме огромен комплекс за преосмисляне мисленето на бъдещите съкратени спирачи от системата на все още държавните железници. Показваме на комисията някоя празна магазия на второстепенна гара и я обявяваме за бъдещия огромен мисловен център. От нас акъла и магазията, от тях парите.

ТОШО: Според мен най-позитивно мисли пътникът, който не може да ползва тоалетната, по време на престой на гара. Направо се молят на гара Своге влакът да няма непредвиден престой. Така пише даже на френски пише, не ползувай тоалета по време на престой. Затова смятам, че този комплекс не е за пътници, защото те от зор мислят основно позитивно. Ще информирам шурето аз.

ФАНИ: глас зад кулисите)  Хайде, метла, че съм на фитнес! Манчо не чака.

СТОИЦА: Кой Манчо?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Застрахователя.

 (Тримата стават и тръгват с шишетата в ръце. Иван се спира)

ИВАН: Ами касова бележка?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Манчо ще ви даде дълга фактура.

            (Тримата излизат бързо)

       

                              Край на втора картина

 

                              ТРЕТА КАРТИНА

 

                  Обстановката същата. Тримата влизат с три празни бирени шишета.

 

ТОШО: Като ги върнем на Фана, дали ще даде едно пълно? На село дават.

СТОИЦА: Не вярвам, особено.

ИВАН: И аз не вярвам. Тая направо ни е враг.

СТОИЦА: Най-големият ни враг са медиите. Навсякъде пишат за уж здравословно хранене и пущат всякакви диети особено.

ТОШО: И снимат кльощави. Що не снимат мойта?

ИВАН: Ще им натежи на вестника, ако снимат твойта.

СТОИЦА: Диетичната жена хем не яде, хем си пълни разните работи със силикон. Направо им се чудя защо дават луди пари да се напълнят със силикон, след като може да се напълнят с естествени храни и подправки.

ТОШО:  От малки ги учат. Особено жените от малки ги учат. Жените са половината ни клиенти.

СТОИЦА: И мъжете западат. Дори тия, които още не са гей и те западат.

ТОШО: Какви мъже бе, диетици с кръвно?

СТОИЦА: Има и алкохолици сред мъжете.

ТОШО: Алкохоликът не мези. Вода само. Водата не дава.

ТОШО: Новата кухня засища, но не произвежда. Ти като нямаш пръжки, мекици, баница с праз, пача, бахур, спържа, саздърма, пък му викай кухня. На кво викаш кухня? На обезмаслени сухари викаш кухня.

СТОИЦА: Няма българското в нея.

ИВАН: Трябват ни патриотично настроени медии. Да се покажат ящни успели българи.

СТОИЦА: Или българи, минали на диета и загубили  кариера и семейство, особено.

            ИВАН: Непременно и едри музейни работници, които да разказват за изконната народностност, която ни е спасила от черното петвековно турско робство.

ТОШО: Турчинът не яде пръжки...

СТОИЦА: Да. Питам аз, как Аспарух щеше да преплува Дунава, ако беше на диета? Само мазното стои отгоре. Ми Крум Страшни? Вдига  чашата на гордий  Никифор и казва :”Пийте само Кока-кола!” Или „Фанта портокал”, особено.

ТОШО: Ми хъшовете? Цяла зима на фасул при Странджата, но пролетес в Балкана на агнешко. Къде е агнешкото? В хайдушкия  Балкан е агнешкото.

СТОИЦА: Може ли, на войводата Хитов, особено, да му пораснат толкави мустаки от рядък румънски боб? Не може. И партизанинът е ползвал мандра, не плод-зеленчук.

ИВАН: В патриотичните медии ни трябват ясни послания: „ С бял самун всеки ден, ти ставаш румен и червен”...

ТОШО: (изправя се)... или „Стига ми тази награда, да се нахраня със хляба”. (сяда)  Хлябът дава най-много...

СТОИЦА: ... или „ В брашненото  изделие е нашето веселие”...

ТОШО: ... или (изправя се)  „Който яде баница с праз, става бърз като Пегас”.

ИВАН: Може и обратен подход. „Ако искаш да си невротик, стани диетик!”, например.

ТОШО: И сладко трябва. За трафик...

ИВАН: Чрез подобни послания, политическата класа трябва да покаже на Европа българската идентичност и корените ни даже.

ТОШО: Нашето знаме е месаля.

ИВАН: И смятам аз, че поради тези съвкупни причини  политическата ни класа е в дълг към обществото.

СТОИЦА: Особено българската политическа класа изобщо не е в дълг пред обществото. Като дойде в София, политическата класа е сравнително слаба, но после налива. После направо дава обилно политическата класа и аз много й се радвам, но тя е едно зрънце в хамбара на нашата идея. Не политиците, народът е прост, защото не ще да замяза на политическата класа...   

             (Иван слага пръст на устните си, защото на сцената излиза Арам, като влачи след себе си юлар. Навежда се над една от свободните пейки и го връзва. После се изправя и поглежда замълчалите  Тошо, Иван и Стоица. Застава пред тях и се покланя).

 

АРАМ: (леко арменски) Добър вечер. Пардон. Подпетих се. Арам Куюмджан. Колиета и пръстени за съпруги и любими.

ИВАН:  Иван. Тука разговаряме с колегите. Разговорът е конфиденциален. (изтрива си врата) . Кво върза, че плюе?

АРАМ: (сяда до юлара)  Две камили вързах. Пардон. Търся стратегически партньор. Камилите са от ивицата Газа. (тримата го гледат втренчено)  Не мога да разбера, защо всички ме гледат така... /мести се на тяхната пейка/...Братовчед от Ереван успя да се пресели в Израел като евреин. Закупил на промоция две камили за поминък от ивицата Газа, но сега там пак започнал мирен процес и го взеха запас. Прати ми хайванчетата на отговорно пазене. Ходих по морето за бизнес, но нямах бенефит, защото  сега децата се снимат изключително с футболисти и певици. В Албена ме глобиха за паша и лежане в охранявана затревена площ. В курорта Албена, ако не си камила, можеш да лежиш на всякоя затревена площ. Ако си камила, те глобяват за паша, дори и да не си се хранил. Това ме принуди да ги запиша като транспортни средства. В КАТ заявиха, че в  актуалния закон такова возило няма и че ще го тълкуват според обстоятелствата. Скъсаха ме от тълкуване. Затова търся стратегически партньор. От мен средството, или каквото се тълкува там, от вас храненето и мениджмънт. Вода рядко и ако може, топла. Камилите не ползват ледени напитки. Едната е с юлар, другата е вързана за опашката й. Не мога да разбера, защо където и да предложа, всички ме гледат така... (тримата все още го гледат втренчено)... Учуден съм. Даже съм уморен повече, отколкото учуден. Подпетих се, имам пришка. (Вади гол крак на масата. Никой не му гледа крака. Сваля го). Заради тях ,(сочи зад сцената) не мога да отворя магазина и търпя ежедневни загуби. Жената избяга с този, гдето прави юлари. Не съм пран от два месеца. Давам и два пръстена чисто злато три карата на този, който ми стане биз-бизе. (гледа умолително).

ТОШО: (размърдва глава)  Иване, ако ги вземем, ще можем да увеличим товароподемността. Ще возим в мехове по труднодостъпните планински пътеки.

АРАМ: И юлара давам. Вода пиха вчера. Те много държат на вода, а? (с надежда) Ще им платя каското. И три бири. Веднага отивам за три бири за партньорите. (излиза).

ИВАН:  (строго)  Ти, Тодоре, май искаш да ни подпалиш и чергата и мокета. Да подпалиш световния пожар от тази маса, май искаш. И най –голямата война е почнала с един гърмеж... (гледа още по-строго)..Какво има в ивицата Газа?

ТОШО: Ми камили.

        (Арам носи три бири и сяда на пейката)

АРАМ: С юлар.

ИВАН:  Има въоръжени конфликти и противопоставяне. Има борба на нож между две култури и два свята...Ние взимаме оттам например, две камили...

АРАМ: С юлар и каско...

ИВАН: ... от евентуален международен аферист, със спорно потекло, както се изясни.

АРАМ: Той братовчедът само за паспорта...

ИВАН: ...но арабинът може да има претенции  за това промоционално имущество. Праща интифада. Евреинът отвръща с танкове. Арабинът праща самоубийци-фанатици. Евреинът отвръща с хеликоптери. Арабинът праща джихад. Евреинът отвръща с ракети въздух-земя. Арабинът праща крадена водородна бомба от Северна Корея. Евреинът отвръща с лазери, създадени тайно в Синайската пустиня. И какво става? Става световен обхватен ядрен военен конфликт. И защо става? Заради лакомията на Тодор става. Заради четири кози мяха фекалии ние подпалваме световния ядрен, водороден и лазарен конфликт. Заради стотина кила суха маса драсваме клечката на този прекрасен свят...

                (Арам тихо се измъква от пейката, отвързва юлара и излиза)... Може ли за стотина кила биологичен отпадък да рискуваме този прекрасен свят?

ТОШО: Но Иване, аз не исках, аз не мислех...

ИВАН: Няма да не искаш, като не можеш!

ТОШО: Моля все пак да извинява човечеството. Аз, Иване, не мога да схващам като тебе. За няколко кози мяха дрисня повече, щях да подложа на изпитание целия прекрасен свят. И мяховете, колко да събират? Боже, боже, за няколко кози мяха повече! Ти гледал ли си в търговската мрежа за мяхове?

СТОИЦА: И тоя донесе топла бира. Кой ще му вземе добитък от гореща точка особено, срещу топла бира. Объркан свят. (вика към кулисите)  Що даде топла?

ФАНИ: (глас зад кулисите)  Такава плати.  И хайде бързата, че съм на шопинг.

ТОШО: С Манчо ли?

ФАНИ: (глас зад кулисите) С Ганчо.

СТОИЦА: Кой Ганчо?

ИВАН: (изправя се бързо) Тоя е от данъчното.

        ( Тримата взимат шишетата и излизат тичешком.)

                  Край на трета картина

                    ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

 

 

   Пейка в околоблоково пространства. Влиза Пенчо и се пъха под нея. Търси  нещо. Влизат Иван и Тошо. Двамата четат един вестник. Сядат на пейката.

 

ПЕНЧО: Олеле!

ИВАН: Какво си се сврял тука, бе, Пенчо?

ПЕНЧО: (изправя се и си държи за ръката) Търся гюдерията. Да не е паднала зарана търся гюдерията.

ТОШО: Зарана паднах само аз, но гюдерия нямаше.

ПЕНЧО: Много ми трябва нея гюдерия. (духа си на ръката) 

ТОШО: Що ти е гюдерията?

ПЕНЧО: Биха Жигулито с яйца.

(Влиза Стоица, който също чете вестник. Вдига очи и вижда Пенчо)

СТОИЦА: О, о онова омазаното Жигули да не е твоето?

ПЕНЧО: Мериха ме с яйца. Да си виждал паднала гюдерия наоколо?

СТОИЦА: Аз особено като чета съм сляп и глух. Що с яйца?

ПЕНЧО: Вероятно това имаха. В село Прана риза ме мериха с яйца, но не ме стигнаха и не ме биха. Жигулито е резачка.

ТОШО: Кво прави в Прана риза?

ПЕНЧО: Не знам дали знаете, но нашият кмет обяви, че дава  мило и драго за сметище.  Давам каквото мога да дам, каза той на изборите, само да наврем някъде боклука и да станем екологичен първенец. Аз в Прана риза имам сватанак.

ТОШО: Е?

ПЕНЧО: Сватанакът е съветник при техния кмет.

СТОИЦА: Е?

ПЕНЧО: В Прана риза има язовир.

ИВАН: И?

ПЕНЧО: Точим язовира, правим боклучарник, а като отплата кметът ми узаконява гаража, пред който сигурно ми е паднала зарана гюдерията. На сватанака ще се отблагодаря с две  запазени джанти, както той пожела.

ТОШО: Много си умен.

ПЕНЧО: Така е, но докато преговарях за последно със сватанака, селяните надушиха... Но Жигулата е резачка.

ТОШО: Ми сватанака?

ПЕНЧО: Бият го още, сигурно... Да дадете вестника, барем да обърша Жигулата.

ИВАН: Не може. Четем обяви.

ПЕНЧО: Тия моми, дето пишат по обявите, най-вече лъжат. И си крият годините.

ИВАН: Ние четем основно за специален камион-цистерна за киселинно-активни смеси.

ПЕНЧО: И те лъжат. Дай барем първа страница!

СТОИЦА: Ако почерпиш, особено. (плахо)  По бира?

ПЕНЧО: Давам за три. (Бърка в джоба и вади стотинки. Тримата му напъхват вестниците в ръцете. Иван подлага шепа, Пенчо пуска монетите в нея.)

СТОИЦА: (гузно)  В моя вестник нямаше нищо особено...

ТОШО: ... и в нашия. Повече женоря показват, ама скъпи...

ИВАН: (подава стотинките на Тошо) Тошо, ходи!

 (Тошо взима парите и излиза с Пенчо. Зад кулисите се чува гласът му: „ Страшен бизнес, ама не се намират лесно високотехнологични камиони. Ще трябва да се ходи по държавите. Хич не ми се бие път, ама като рече холдингът...”)

ИВАН: (към Стоица) Колега, според мен, при нас голямото лапане ще дойде не от смученето, а от наторяването на екологичното земеделие. От дисперсията. Нас и сега ни взимат в Европа предимно за екологичното земеделие.

СТОИЦА: Натюр идва от наторяване. За наторяването най-вече трябват юристи. Да изпипат по закон и съвест и в наша полза договорите с потребителите. Да опишат, че предлагаме високо и гарантирано качество на продукта. Това да не ти е да изсмучиш аматьорски една яма , например.

 (Тошо влиза и носи три бири. Отваря ги на пейката и дава на всеки.)

ТОШО: И две ями даже...Телевизията каза, че топлата бира е пълна с витамини. В Германия само такава пиели. Пенчо отиде за пачавра, че яйцата се спичали от високи температури...

СТОИЦА: Трябва особено направо една отделна наша юридическа кантора, която да обслужва и наблюдава документацията. Ако не наблюдаваме документацията, можа да компрометираме реколтата на цял един народ. Искаш ли да оставиш един народ без бъдеще, компрометирай му реколтата.

ТОШО: Ми ако артиса? Те сега у нас не сеят много.

СТОИЦА: Износ.

ИВАН: Само ако артиса. Най-напред трябва да задоволим нашето население и чак тогава експорт. Като задоволим народа, заповядай приятелю чужденец, лапай. Лапай без разлика на вяра, раса и народност.

ТОШО: Лапай гуджо мръвки!

СТОИЦА: Няма да оставим нито един народ незадоволен, особено, нито по политически, нито по исторически причини.

ИВАН: Ех, защо не сме вече в Шенген. Свободно движение на хора, стоки и услуги!... Няма мито...

ТОШО: И на това ли турят мито?

СТОИЦА: Няма ли мито, митничарят няма как да си вземе своето и ще чакаме на опашката от Тирове като сираци на училищно тържество.

ТОШО: Пишем я бързоразваляща се... Но, има и друго. Изведнъж родното земеделие се разраства. Всеки сее и не можем да задоволим...

ИВАН: Внос. Импорт.

СТОИЦА: За мен вносът от Сърбия е добър. Сърбинът ходи по кафани. Сърбинът е мръвкар. Лесковачка скара, вешалица, плескавица, колбасица, бял хляб. Наблизо е, особено.

ИВАН: Днешният демократичен сърбин няма нищо общо със стария югославски сърбин. Скъпо му е на днешния сърбин и пие малка ракия и после бира. И в кафана повече приказва. Приказката хаби калории. Приказва за национализъм в кафана. Може да не иска да ни пусне материал поради национализъм. Може да рече – за бугари не пускам. Много многогодишни исторически спорове имаме ни е с него, но сърбинът, от наша гледна точка, го закъса като надежден партньор с възможности...

ТОШО: И македонецът го закъса. Иначе яде тестено.

ИВАН: Той го закъса на етническа основа. Албанецът го погази.

ТОШО: Албанецът яде сладко. Салеп, боза, шербети... Сладкото отпуща.

ИВАН: Отпуща, но албанецът, ако е шиптър, не е редовен, защото ходи периодично да се бие за народна свобода по Шар планина. Къде ще го хванеш в гората да даде и къде ще го складираш за превоз? Само ще горим дизел по баирите. Борците за народна свобода са много мобилни. Иначе ядат овнешко с лой... А самият македонец повечето време е в България. Гледа да мине евтино и се храни у нас с маломерни гевреци. Лежи в Ахтопол и казва, че чернеел на Ривиерата. По телевизията гледа Ривиерата и после преразказва...

СТОИЦА: По телевизията даваха как румънци печат козунаци на точилка. После се хранят...

ИВАН: Те налитат на европейски сладкиши, щото се имат за италианци. Румънците са много. Ядат мечки в Карпатите...

ТОШО: Веднъж на село ми дадоха да ям мечка. Миришеше на немит пръч.

СТОИЦА: Ти кога си ял немит пръч?

ТОШО: Не съм ял, но съм мирисал. На село никой не си мие пръча.

ИВАН: В Румъния проблемите са транспортни, щото  нямат магистрали, а шосетата имат дупки. Ще  разплискват.

ТОШО: Речен транспорт. Аз съм минавал Дунава по моста на дружбата, като ходихме за мильо-конци в Гюргево. По Дунава плуваха съдове.

ИВАН: Но като намалее нивото на реката в сантиметри и навигацията неминуемо спира. Ще ни скъсат от неустойки клиентите, ако  спре навигацията и нарушим графика на доставките. Слагат на масата в международен съд графика и ни скъсват от неустойки.

СТОИЦА: В Гърция, в таверната, слагат на масата поръчаната от посетителя порция. Ядеш, не ядеш, веднага носят и второто, ама и първото пишат в сметката. Сигурно го хвърлят после...

ИВАН: В туризма нищо не се хвърля. Всичко артисало отива в туризма. Кавармата, супата, мусаката, кебапът... са вторични продукти в туризма. Затова Гърция е много туристическа страна, щото много артисва. Иначе ядат суфлаки и топят зехтин. Пият узо в шишенца. Узото разхлабва като мастиката...

ТОШО: И сиртакито им е леко. Не хаби калории. Нашите само скачат. Една ръченица и си убит. Ако искаш да ни уморят бизнеса, накарай ги а играят ръченица.

ИВАН: Леко е поради климатичните условия. Ходи рипай у жегата... В Гърция жегата ще ни съсипе бизнеса. Разваля стоката.

ТОШО: Ами сушено? Като стафидите?

ИВАН: Ходи суши ти! Аз нашата стока не поемам да я суша.

СТОИЦА: В Русия климатът е благоприятен. Север. Природно замразено. Караме със самолети. Руските самолети са евтини. Руснаците ядат блажно. Борш, хайвер, пелмени, млинове. Зеле. Зелето дава. Викат му капуста.

ИВАН: Там е мафия. Ще ни глътне някой подставен на руската имперска политика олигарх. Какво го бърка един олигарх да даде няколко дребни милиона и да ни изкупи.

ТОШО: За Челси дадоха повече.

ИВАН: Нека да тръгне холдингът, Тодоре, пък ще видим тогава кой струва повече в световното разделение на труда...Но истината говори, че е възможно да ни глътне руската имперска политика и да ни използва като полупроводник към Европейския съюз.  Брюксел няма да допусне водеща фирма от страна членка да се превърне в полупроводник на Русия и така да застраши цялото европейско единство. Абсурд е това. Не може за няколко милиона повече да рискуваме свободния свят.

СТОИЦА: Иначе руснаците ползват самогон. Той е мътен и сигурно олабва. Пият и квас... Но аз не рискувам България за едни милиони. Нищо, че не е  велика сила, но ми е родина, все пак...

ТОШО: Турция е евроазиатска сила. Има, ама много голяма армия има. Армията седи на гъсто в казарми. Менюто силно, да издържа на маневри...

СТОИЦА: Да-а. И кухнята е подходяща. Овчо и саралия. Туризъм по Кушадасъ. Туризмът в Турция е държавна политика. Само, особено да заустя Цариград ми стига. Един Цариград само да осмуча аз. Много туризъм има в южната ни съседка.

ИВАН: Един атентат и свършваме. Един атентат на ислямски фундаменталисти. Затварят границата, нарушаваме графиците, погват ни контрагенти по съдебен път в международния съд и цакаме.  Неустойки цакаме. Ще ни скъсат от цакане някои контрагенти.

ТОШО: Какъв атентат, като там военните държат положението...

ИВАН: Военните държат, но войниците са от народа. Фундаментализмът се ражда в недрата на бедния непросветен недоволен народ, драги Тодоре.

ТОШО: Тогава  нелегален митнически канал. Гранична полиция , негласна политическа подкрепа, нали имаме сила там отзад дето чака, наши верни митничари...

ИВАН: Слабички сме още, Тодоре, слабички сме в този исторически момент. Кой ще ти пусне митница бадева по време на криза?

СТОИЦА: Те и без криза не я пускат...

ИВАН: В този наш свят няма правителство, няма президент, няма парламент. Има митница. За какво ни взеха в Европата? Ако нямахме митница, кой щеше да ни вземе в Европата? Според мен, засега наша митница е мечтание, но човек е голям, колкото са големи мечтите му. Това смятам да е основното свойство на холдинга...

ТОШО: (кима разбиращо и обръща празната бутилка) Ти, Иване най-знаеш, ама ми кажи тогава, кое основното свойство на бирата?

            (Иван и Стоица вдигат рамене)

ТОШО: Основното свойство на бирата е, че винаги свършва...

СТОИЦА: (удря се по главата)  Жената в събота  прави вишновка.

ТОШО: Блага ли е?

СТОИЦА: Не вярвам, особено. Захарта скочи...

ТОШО: ...щото джи-пи-то ми рече да се вардя поради захар. Целият съм бил у шекер.

ИВАН: Докъде я докарахме, господи, тялото ти да е сладко, а душата празна и горчива...

ТОШО: На мен от горчиво не са ми казвали да се вардя. А захарта ходела по кръвоносните съдове...

ИВАН: Тя е по съдовете, а горчилката навсякъде, скъпи приятелю. Но да вървим Стоица, че донес! Черпи ни, не ни жали. За холдинга мъже трябват. 

                 (излизат)

СТОИЦА: (зад кулисите)  Ама да чакате тихо долу, че тъщата още чува...

              Край на четвърта картина

 

                    ПЕТА  КАРТИНА

 

Тошо и Иван седят на стълбището пред входа на панелен блок.

 

ТОШО: (отпива) Може да не разбирам от фини напитки, но тази вишновка ми е малко кисела.

СТОИЦА: Жената сложила кубинска захар. Нерафинирана.

ТОШО: Така може да се опущи ракия.

СТОИЦА: Опущих.

ТОШО: На твое място веднага сменям жената.

СТОИЦА: Сменях два пъти, но захарта същата.

СТОИЦА: Жената е вечния венец на природата. На където завие, натам върви този свят. Пред нея се отчита всичко живо...

ТОШО: Като си дойдохме на думата, как ще отчитаме работата? На щат ли ще са кадрите, или на обем? На дупка, де. 

ИВАН: На щат няма стимул. Ден да мине, е работата на щат. Държавен служител, все едно.

СТОИЦА: На обем има възможности за присвояване. Като прикрие операторът две дупки и сме десет лева назад. Два обекта му пълнят гушата с пет евро.

ТОШО: Тогава счетоводство. В кабината счетоводител с касов апарат.

СТОИЦА: А повреда? Ще каже, че паднал в дупката... Един касов апарат губи памет ако го сложиш в хладилник. Значи няма начин да не загуби памет, ако падне в обекта.

ИВАН: Тогава дежурство. Фейс контрол.. Всеки ден един от нас дежурен. Следи и наблюдава. После, като станем огромен холдинг , ще назначим доверени менажери.

ТОШО: Да. Тогава ще го питам аз операторът неден как се крадат дупки!  В ръчичките ще го гледат. Хронометър ще му сложат даже тия менажери.

СТОИЦА: В нашата професия има съблазън. Някои домакини може да дадат ракия, круши. Мекици може, мушмули, според природата. Особено по селата има клиенти с богати градини и меки сърца.

ТОШО: Затова трябва хронометър да не се маят операторите. Ако вземат пред всеки обект да ядат круши...

СТОИЦА: Или мекици, особено...

ТОШО: ... или мушмули, или мекици, работата е отишла. Колко е дълъг един работен ден, че да ядат мекици?

СТОИЦА: Хората затова слагат черна кутия в самолета. За контрол слагат черната кутия.

ИВАН: Черната кутия е скъпа.

СТОИЦА: Скъпото е евтино. Скъпа е сега, но като тръгне холдингът, ще се бием по главата защо нямаме черни кутии. Който мисли отпреж,  мисли два пъти. Да се заделя отсега за черни кутии, предлагам аз особено.

ТОШО: А с продукти допуска ли се? Заплащане с продукти. При малка пенсия, например. При социална слабост да има бартер. Всички уважаващи себе си фирми имат и социални програми. Не трябва да се гнусим от бедните хора.

ИВАН: Не! Само Кеш енд кери. При началния капитализъм трябва строгост. Който е беден, да си гребе сам.

ТОШО: Значи, ти Иване, предлагаш социалното разслоение да бъде наша фирмена политика. Да се превърнем в подлоги на новобогаташите и реститутите ...

СТОИЦА: ... и на сенчестия бизнес.

ТОШО: Да станем пудели кръвопийци, които смучат потта на народа..

СТОИЦА: Няма да можем да смучем дори потта на народа, защото няма да сме достъпна услуга за мнозинството, според Ивановото виждане.

ИВАН: Но ще влезем в каймака на обществото.

СТОИЦА: И как особено ще влезем в този каймак?

ИВАН: С нова организация на труда, а не със социални компромиси. Ще покажем на целия свят, че новото време ражда новия ред.

ТОШО: Надушвам те аз как ти искаш да влезеш в каймака. Зная те аз. Сдушаваш с оператора...

ИВАН: Как се сдушавам с оператора?

ТОШО: На дупка. Присвоявате обем. На дежурство не отчитате пълна мощност. Това е, Иване, да се сдушиш с оператора. И какво да направим ние  останалите честни и социално определени партньори? Да ти пратим ли мутри трябва ние?

СТОИЦА: Или да наемем охранителна фирма с камери? На всеки обект камера?

ИВАН: Каква фирма, бе, какви камери? Какви съдружници сме ние тогава, когато почнем да си пращаме мутри и фирми с видеозаписи. За три дупки – видеозапис!

ТОШО: Чакай, жено врачанска! Чакай! Значи, ти си го мислил това. Смятал си го. На три дупки си го смятал. Да ни мамиш на три дупки си разсъждавал. Затова предлагаш дежурството. И да нямало камери! Сигурно и оператор вече готов имаш. Довереник.

СТОИЦА: Може и на четири дупки да го е смятал. Да му артисва паричен ресурс, за да запушва устата на неволни свидетели. В едно престъпление винаги има неволни свидетели.

ТОШО: На три, на четири, няма значение. От залъка ни да къса е мислил той. Всяка неотчетена кофа е част от залъка ни. А аз бях готов дограмата да заложа. Череши под себестойност на другоселци да дам. Дечицата си на джанки и глогинки да оставя.

СТОИЦА: А аз на тъщата последната премяна предлагах...

ИВАН: Ама чакайте, колеги!

ТОШО: (става)  Какво чакайте? Кога станахме колеги? Какво да чакам аз, да ми крие той обслужени единици. Да си пълни гушата с обслужени единици. Да има камери било срамно? А да криеш дупки не било срамно!

ИВАН: Чакайте, бе! Какво казах, какво стана? Предлагам друго тогава, щом доверието към мен е суспендирано. Предлагам, например...днеска аз. Колкото осмуча, мои са. Утре Тошо. После Стоица. После пак аз. И така всеки за себе си. Апаратурата обща.

ТОШО: И пак първия ти. Да обереш най-леките дупки.

СТОИЦА: И леснодостъпни, особено...

ТОШО: ... а за другите големите ями.. Дълбоките обекти на баира. Троши време и гориво по върхарите високи.

СТОИЦА: За единия баницата, а за другите особено, черната коричка клисав хляб.

ТОШО: Затова ние, българите, винаги ще бъдем в периферията на свободния свят. И в Париж да ни пуснат...

СТОИЦА: ...под Айфеловата кула, особено...

ТОШО: ... да ни турнат, пак ще сме периферия и всеки ще гледа за себе си. Ние като народ всеки гледа да използува другия.

СТОИЦА: Даже дупките му гледа да използва.

ТОШО: Омаломощаваме се психически и икономически и оставаме само с едно историческо име. Живеем на куп, но заедно не сме.

СТОИЦА: При другите народи това го няма. Там се сплотяват  на юмрук пред общата опасност.

ТОШО: При другите народи съседът даже ще отиде в твоя обект да те подпомогне... А ние гледаме да отклоним от обема незабелязано. Затова сме търпели все петвековно робство. Затова ще дойдат чужденците и ще ни заграбят. Защото хора като Иван, още преди да дойде камионът, са прочели дупките. С тайни и задълбочени наблюдения са ги прочели.

ИВАН: (става) Не съм ги чел и е жалко и за съжаление е, господа, че личностни недоразумения ни поставят в положение да изпуснем историческия си шанс. Да се затичаме по световната пътека и да покажем на тази планета , че освен поети и художници, певци и инструменталисти...

СТОИЦА: ... и спортисти особено. На жени сме най-силни на висок скок...

ИВАН: ... и някои спортисти даже, ние можем и икономически да градим не само нашето бъдеще, а и бъдещето на цели прилежащи региони. Жалко. Не ме разбрахте. Жалко. Язък. Сбогом. Гърчете се в собственото си недоверие и малоценност. Бизнес без доверие е константна мъка. Мен вече ме няма. Но и вас ви няма. Сринахте всичко. Сбогом намерена мечта, сбогом холдинг, сбогом милиони. Плачете подизпълнители. Зейте  като изпуснати  язовири неоткрити работни места. Рано съм се родил за това време. Язък. Пийте това лимонтозу цял живот. (Блъска шишето настрани и излиза).

СТОИЦА: Какво й е на вишновката? Доскоро я харесваше.

ТОШО: Прав му път. Присвоител. Иначе за него си е много умен.

СТОИЦА: Защо у нас, особено, хората са толкова много умни. Всеки си измисля нещо си, дето не го е виждал и няма да го види. Но си съществува в това нещо. Живее си в него. Седи си в канавката. Животът  минава по голямото шосе, но българинът си седи в канавката. По добре му е там, особено, сигурно.

ТОШО: Може и така да е сигурно. Но питам аз, може ли една фекалка да раздели хората. Каква е тази държава, в която една невидяна фекалка може да раздели хората... (посяга към шишето)  Жена ти наистина ли слага лимонтозу във вишновката?

СТОИЦА: Отде пари за лимонтозу?

ТОШО: Значи туряш захар, а то излиза кисело. Свят. Уж ново време, уж нов морал, а все някой гледа да ти бръкне в дупката... Има ли у вас още от вишновката?

СТОИЦА: Жената ще ни забележи.

ТОШО: Ще пълзим, бе. Ще лазим. Колкото повече пълзиш, толкова повече можеш да докопаш в новото време. Ще лазим, бе. Какво друго ни остава?

(Лягат и започват да лазят. Чува се шум от удар на ламарини.. Изправят се. Стоица стои объркано, Тошо излиза.)

СТОИЦА: (вика)  Какво стана, бе?

ТОШО: (зад кулисите) Пенчо бутна кръчмата.

СТОИЦА: Що я бутна?

ТОШО: (зад кулиси) Що я бутна, бе?

ПЕНЧО: (зад кулиси) Не улучих гаража.

ТОШО: (зад кулиси) Да не си пил?

ПЕНЧО: (зад кулиси) Гониха ме с домати от село Прана кърпа. За сметище там...

СТОИЦА: Ми ние мечтаехме под него навес за новото време. Къде ще мечтаем сега за новото време?

ПЕНЧО: (подава се) Аз го мечтая на друго място. Ела да бутнеш!

ТОШО: (подава се)  Ела, че станахме кетчуп.

(хващат Стоица за ръцете и го дърпат)

СТОИЦА: (към публиката)Или го лазим, или го бутаме тоя живот. Една омазана Жигула е мечтата ни, боже.

(Издърпват го. Чува се зад кулисите): „Една оцапана Жигула време, божичко.”

                                            ЗАВЕСА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

 

    

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: