Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Палачите обичат тихо

24.10.2014

И други лирикосатирични състояния на Георги Василски, събрани в новата му книга, издание на "Факел".

В сряда привечер, малко преди "Лудогорец" да изтръгне първата си победа в групите на Шампионската лига, в столичната галерия "Червената точка" приятели, колеги и почитатели на досегашната проза /книгите "За един рекорд", "Новото време" и "Луканов, убиецът и другите/ на радиожурналиста от БНР Георги Василски имаха друг повод да празнуват - появата на първата му, твърде провокативна за традиционния вкус, стихосбирка "Палачите обичат тихо". Румен Леонидов, който представи книгата, я нарече лирикосатира - определение, което колегите-сатирици на Василски от редакция Хумор, сатира и забава на националното радио охотно приеха заедно с вината и някои още по-градусови напитки в прекрасната октомврийска вечер. А актьорът Иван Петрушнов успя да преведе събралите се в галерията през неравноделната ритмика на тази нестандартна поетична образност.

 

Ето какво каза още за нея Румен Леонидов, издател на книгата:

"Жорката Василски, откакто го познавам, винаги е бил предпочитан за приятел от пичове с развинтено чувство към смешното, присмехулното и сатиричното. Например като безподобния Живко Желев, Петьо Колев, Иван Шишков, Георги Трифонов – Майката и други забележителни майнички. Самият Василски умее самоиронично да разказва многобройните комични случки, в които се е озовавал, както и за други катастрофични положения, съпътстващи пътните знаци на житейските му зигзаги.
Забелязал съм, че усмихнатите редактори и щатните сатирици в БНР, все професиналисти и артисти пред микрофона, предпочитат компанията му, не само защото техният радиоколега щедро раздава големи теми и малки персонажи, а заради светлоструйното му, на моменти руйно, искрящо като младо вино, приповдигнато настроение.
В стиховете си Жорката е малко по-различен, макар че и в тях не познава дъното на отчаянието, нито урвите на ураджийството. Тук той е повече скептик, без да е циник, понякога е злъчен, но никога зъл. Текстовете му са ту римувани прозрачни притчи, ту ритмични простонародни пародии. Много често Василски с лекота ни вкарва в неочаквани сюжети, някои от които модни, съвременни басни, друг път пък ни ситуира в зарисовки от бита. Но най-ценното в тази книжка е чистата лирикосатира, по-въздействаща от всеки виртуален сатир, размахващ сатър и смеещ се зловещо... Обратно – лирикосатирата на Василски е философски опрощаваща, леко меланхолична, като прилив на сутрешен мисловен махмурлук. В нея ни сепва с изненадващи обобщения, метафорични изводи и наситени с подтекст въпроси като: „Човек си мисли, че живее. А помни ли кога е мъртъв?“, „Къде отива тишината като свърши?“. Или: „Животът е цената, която плащаш, за да си с илюзии. Сред тях е свободата, написана и носена от другиго.“ Ето още един демократичен порив: „Свободата била важно нещо. Пишат го по книгите. Често го говорят. Пеят по митингите. Може. Само че къде е мярката на свободата?“ Както и саркастичното прозрение: „Човекът с радост плаща на палачите, за да мечтае, че е дълго жив.”
В някои от твърде сериозните настроения в тази присмехулна книга, четем и такива: „Човекът съществува също с мисия – да e навред в хранителната пирамида. Да хапва и да го дояждат другите, които после стават стръв за риба.“ Но няма нищо чудно, че някои по-мрачни работи са изписани с почерка на Василски, тъй като е казано: „Познанието ни носи скръб, а вечната ухиленост отива само на глупака!“ 
 
Стихове от книгата ще намерите тук
 
"Палачите обичат тихо", стихосбирка, 2014, автор: Георги Василски, изд.: "Факел", стр. 64, цена 10 лв.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI

Думи, гласове, свирки