Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Нови стихове от Венцеслав Филипов

26.01.2012 1

Венцеслав Филипов е роден в Кюстендил 1952 г. С малки изключения, живял и работил в родния си град. Препитава се с ковачлък. Издал е две книги със стихотворения: „Земята е същата” в издателство „Христо Г. Данов” през 1990 год. и „Все тая, майко” в издателство „Факел” през 2002 г. Предстои да бъде издадена третата му книга.

 

На Сократ

Сам
самостоятелен
самосъзнателен
самоумеещ
саморазвиващ се
само – не – разбиращ
самораздвоен
самосъбран
саморазсипан
самообъркан
самораздаващ се
самоотречен
само Сам човек –
самочовек
само не и самотен –
самочовек
самозаето
самосвободен
 
*** 
 
 
На Константин Павлов
 
Една дума – свят.
Две думи – светове.
Много думи – нищо.
Много нищо, Коста!
 
*** 
 
 
На руноносците
 
Аман от състезания!
Не понасям
дирижирания ритъм,
организираното темпо.
Падам си по своя сал
/той е без весла и няма борд,
често и посока/.
Обичам го...
И – леко плаване
на всички от галерата –
веслата под конец,
тъпана думдумка в ритъм:
дум – загребване,
дум – мах,
дум – загребване,
дум – мах.
Сбогом.
 
*** 
 
 
Здрав, точен рисунък.
Студенина.
Че си избрал тоя модел
си е твоя работа.
Не ме впечатляваш.
Както и с това,
че полагаш
собствената си душа за фон
в портрета на смъртта.
 
*** 
       
 
Откровение на поетически вампир
 
Кълна се: чужда кръв не съм опитвал,
нито съм съсипвал нечия душа.
Преживявах от душевности.
Подслушвах звуците на други
и ги скривах в мои букви...
 
Докато ме разнебити
шепа прах сребриста,
останала
от някога живял
Действителен поет.
 
*** 
 
 
Покълна кълн.
Всички му се радвахме
без корист.
 
Оказа се прокълнат.
 
*** 
     
 
На един /той си знае/
 
Коренобезплодний,
коронноизкорубений,
съзрял в себе си
Абсолютния трегер,
преизпълнен
с надежда
в ласките на колебанието,
влюбен
във влажната
целувка на страха:
Ядец!
Хич не си познал –
аз отдавна съм на покрива
и гледам незлобливо.
 
*** 
 
 
На МК
 
Непоносимо бял гълъб,
а сянката му тъмна:
същи гарван.
                                          (Не е хайку)
 
*** 
     
 
На буквите
 
Тридесет звезди
в словесната мъглявина.
Атрибут – неподвласни.
Качество – равни
/малкте стават големи,
големите – обратно/.
Останалото е подредба.
 
*** 
 
 
Не е великомъченик
и обикновен не е
и не се оплаква
и
се смее често
 
И неволи го измъчват
чужди
свои
 
*** 
 
 
Бяло.
Не е зима,
(с мириса на смърт?)
едва ли.
Избродена надежда,
(хайде бе!)
пустинни хоризонти
(ауууу!).
 
Бялото
е просто бяло-
там
всичко е възможно.
 
*** 
 
 
На Жоро Димитров
 
Не ме изоставят приятели,  
просто ме оставят:
развърже си душата някой,
шибне й камшика та я прати
по посоки разни
(дал Господ светове за души свободни)
да препускат, да препускат
по законите на Браун.
 
*** 
 
 
Ръка.
Ръка като ръка.
Ръка.
Може да помилва.
Може
да натисне спусъка.
 
*** 
 
На Калина Ковачева
    
Загребваш с шепи
цял живот и –
шепа нищо.
Последна стъпка
в кратичкия път
и са ясни
приликите вече
 
между
цветето – сърце
и сърцето – цвят...
 
*** 
 
На Биньо Иванов
 
И като премина
от тъмната страна във светлата
на тоя свят,
потърсил си и си намерил
изгубения пръст
/навярно си получил целия
хилядомилионен
неиздишан въздух,
с осчетоводени лихви/.
И си срещнал
оная чудна мравка,
съдник на зряло – неузряло.
И слънчевият лъч е вече непрекъснат,
блестящ бръснач,
а шишарката, застанала
на пътя му,
е станала на нищо...
Разхождаш се из
Райската градина на звуковете,
далеч от буквени лавини,
с мисъл ведра
не за четирилистна детелина,
а просто за трева...
Но наостри ухо и чуй –
пред прага на поезията
 
хор от попови лъжички
пее химни в твоя чест
Послушай и се радвай,
ако можеш...
 
Иначе – за историята – мълча.
Още повече – за паметта.
За пепелта – изобщо.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  29.01.2012 15:01 | #1

Браво на Венци! Сериозна и умна поезия!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Младен Сърбиновски: Едиповщината е начин на действие на македонизма

Топ 10 на "Сиела": 14 - 20 юли 2014 г.

Позиция

Антропорецептори

Харесвам абсурда, защото през него можеш да си доизмисляш светове